Когато човек е в Странджа има чувството, че времето е спряло. Тук всичко е различно и някак си по-чисто. И въздухът, и хората. Дори и руините на изоставените къщи имат своето очарование. А църквите в странджанските села пазят спомени от трудни и жестоки времена. И показват духа на местните, които въпреки всичко са успели да запазят храмовете си.
Село Кости е едно от особените места на Странджа, а църквата му, за разлика от много други се извисява над селото. Местните с гордост обясняват, че е една от най-красивите в Странджа. Казват, че храмът е на 115 години, но всъщност е много по-стар. Историята на прекръстената църква ни разказва лесовъдът Петко Нанчев. Той е родом от Граматиково, но 17 години е живял и работил в Кости. Пял е на църковните празници и е един от хората, които пазят историята на храма.
„По сведения на старите жители на селото, църквата е изградена още през турското робство. Тогава Кости е било населено от гърци и гърцизирани българи. За това и църквата е голяма, защото по онова време гърците са имали повече права от българите“, обяснява Петко Нанчев. Когато храмът е построен, местните го кръстили „Св. св. Константин и Елена“. Църквата обаче не била „евангельосана“, т.е. не е била осветена.
По време на Преображенското въстание е опожарена, а през 1913 година е възстановена и прекръстена на „Св. св. Кирил и Методий“. Тогава вече в Кости живеят основно бежанци от турска Странджа. Бягайки, хората носят със себе си и спасените от техните села икони. На някои от тях светците са с избодени очи. „Защото турците са се страхували от наказанието на светците и преди да разрушат един храм и да го опожарят, те са избождали очите на иконите“, обяснява Петко Нанчев.
Църквата е известна с изумителния си иконостас, дело на един от последните странджански дърворезбари – Пандил. Тук все още се пазят и много от първите икони на храма. Те са рисувани от гръцки иконописци. За това не се учудвайте, но в храма можете да видите Свети Георги с фес. Той не е турски, просто светецът е нарисуван в традиционната мъжка гръцка носия. Тук се пазят и икони, които са на близо 6 века. Дървени, проядени от времето и отчаяно нуждаещи се от реставрация. Но изключително красиви и даващи невероятен заряд на всеки, който пристъпи прага на храма.
Църквата е и една от малкото, които местните хора са успели да опазят и през комунизма. „Изключително важно е да се отбележи голямата грижа, основно на жените от Кости, които от десетилетия си грижат с много любов и старателно поддържат църковната утвар и всичко, което се намира тук. Местните, те си знаят с цената на какво, не са допуснали унищожаването й“, обяснява още Петко Нанчев.
През 80-те години на миналия век гръмотевица опожарява камбанарията, но хората успяват да я възстановят. Единственото, което не са успели местните да опазят са две от най-ценните икони, които са били откраднати. Едната е била на Св. св. Константин и Елена. Тя е стояла от ляво на иконостаса, където днес е иконата на светите братя Кирил и Методий. Откраднатите икони така и не са открити.
