Бургаските археолози, проучващи замъка на средновековния град Русокастро, са направили може би най-важното откритие до този момент от началото на разкопките там през 2006 г., похвалиха се от Регионалния исторически музей. В продължение на повече от месец екипът проучва монументална сграда, построена при най-високата точка на скалния хълм. Там археолозите разкриват огромна кула, дълга 15 и широка 12 м, чиито стени са с широчина 1,9 м. Лицата им са били изградени от внимателно изработени квадри – камъни с формата на куб или паралелепипед, споени с хоросан.

По план кулата е хексагон – шестоъгълна, и не е свързана с крепостните стени на замъка. Подобни археологически обекти се наричат „донжони“. Това са главните кули на замъците, които често са и домове на владетеля на крепостта или на неговия управител. Понякога под донжон се разбира и цитаделата, тоест най-укрепена част на средновековния град. На Балканския полуостров подобни обекти се наричат пиргове или самостоятелно отбраняващи се кули.

„По същество, това е владетелската кула, тук е резидирал местният владетел – кефалия или кастрофилакс, назначен от владетеля на държавата. Входовете на подобни кули са били поне на 3 м височина и до тях се е стигало по вървени стълби, които в случай на обсада се прибирали от защитниците. Кулите са били три-, четири-, пететажни. Височината им е била от 1.5 до 2 пъти спрямо тяхната ширина. Тоест кулата в Русокастро вероятно е достигала, а може би и надвишавала 20 м. В тях е имало складове за оръжия, хранителни припаси, спални, водохранилище. Така, в случай на обсада, дори градът и замъкът да бъдат превзети, последните защитници и местният аристократ със семейството си могат да се защитават още дълго време, докато пристигне външна помощ или докато свършат хранителните припаси“ – обясняват  ръководителите на проучването д-р Милен Николов и Васил Мутафов.

Тепърва ще се уточнява хронологията на новооткритата кула в Русокастро, но засега се смята, че би следвало да се датира от XIII в.

В България и Балканите подобни свободно стоящи полигонални или многостенни кули са много рядко срещани. Пример за това е крепостта Цепина в Западните Родопи – столицата на деспот Алексий Слав докъм 1215 г., но тази кула е октагон, тоест осмоъгълна. Такава е и кулата в крепостта Платемон в Северна Гърция.

На този етап от проучванията, единствената шестоъгълна кула, която може да се даде като най-близък аналог до Русокастренската, е в крепостта Цареви кули, при дн. град Струмица, в Република Северна Македония.

За съжаление, изключително хубавият строителен материал – квадрите, са привлекли вниманието на много от местните жители още отпреди стотици години и те са били изнесени от обекта, като на място са останали дори няколко депа от тях. Запазени са част от вътрешните стени на владетелската кула, но външните почти напълно са разрушени и материалът, с който са били изградени – изнесен.

Предстои проучването на вътрешността на владетелската кула. То ще започне през последната седмица на август.

За поредна година археологическите проучвания на средновековния български град Русокастро се провеждат от бургаския музей и са финансирани от Община Камено и от Министерството на културата на Република България.