Dr. Веселин Джендов. MD, BCBSS, honored Fellow, И „опасен за социалистическата държава“ - по дело „Интелигента“ на Второ Главно Управление – (контраразузнаването) на комунистическата държавна сигурност - Дело за Оперативно Наблюдение (ДОН) 28602/79
Лятото свърши.След него идва сезона на топлата меланхолия.
Мина и джаз-фестивала, тази деликатна носталгия…
Дванадесет години…
…преди дванадесет години и, с подкрепата на добри приятели – Големия, Страхотния Милчо Левиев, Белин „Белю“** Тончев - един от най ерудираните англицисти и американисти, също бургазлия… мир на праха им, а също - Владо Гаджев - публицист, музикален критик, историограф на българската съвременна музика, (от него е и прекрасната биографична книга за Милчо… ), професорите и мои колеги и приятели - Георги „Джони“ Чалдъков, Коста „Коро“ Костов, известния адвокат и “ jazz aficionado” Иво Баев… музикалния промоутър Стойчо Макров, големите блус и джаз музиканти Камен“Кацата“ Дойчинов, Румен „Fat Man“ Александров… създадохме блус и джаз общество в Бургас …и така – над десет години:
….
Писмото ни до Бургаската община (части)
И няма нищо по естествено, вдъхновяващо, втъкано в духа, в тъканта на Големия Град в неговата култура и атмосфера от джаза. Музиката най свързана, черпеща вдъхновение, триумфираща по света като музиката на града – джаза.
И сезона на топлата меланхолия…
v
В София, от към средата до края на деветдесетте години се провеждаше – “провеждаше” е формално казано – дишаше, съществуваше, беше… прозорец към света - джазовия фестивал – „Джаз в Градината“ ( Jazz In The Garden). Мотора на фестивала - ARB, Александров (РуменJ) Рагтайм Бенд, заедно с джаз критика Владо Гаджев, а с вдъхновението, авторитета и световното влияние на Милчо идваха и едни от най големите джазови музиканти - според открилите се възможности свиреха и гости от Европа и САЩ: Джордж Адамс (тромпетист), Тамаз Курашвили (басист), “Тути” Хийт (барабанист), Недра Уилър (басистка, композиторка, певица, ), Карен Бригс (виолинистка - тогава млада – днес - едно от най големите имена в джаза)…
В „Джаз в Градината“ участваха практически всички водещи български музиканти и състави - "Динамит брас бенд“, "Бели, зелени, червени", "Акустична версия", "ARB“, Светла Гостева, Симеон Щерев…
…А както се казва в страшните приказки (които за разлика от тези, които са с хепиенд – се случват!) – по едно време дойде Чалгията – и – край. Битти - Гитти! Направено и изчезнало.
Остана само името – „Джаз в градината“ в което има нещо меланхолично, някаква носталгия, някакъв аромат останал във въздуха, аромат на нещо хубаво и недоловимо и безвъзвратно.
И, дали (?) - и защо Бургас да не може да „открадне“ този дух, да го облече в някаква морска есенност, в някаква градска, градинска есенност…
v
И, както пишат в музикалните партитури – D.C. “da capo al fine” – От началото - към края.
Един Французин в Бургас
През 1928 година Джордж Гершуин създава, вдъхновен и повлиян от магията на джаза симфоничната поема, „Един Американец в Париж“
През 1988 година Стинг създава страхотната си композиция – повлиян от джаза и блуса - „Един Англичанин в Ню Йорк“.
Десетина години по късно , към средата на 90 те в Бургас се появи Франсоа Серо. „Един Французин в Бургас“.
Тих и деликатен, почти незабележим , почти не говорещ български. Огромен почитател на блуса, невероятен източник на музика и информация, няколко години – водещ на блуз - радио в Дижон.
И – както и може да се очаква от един французин - влюбен не само в музиката – но романтично и дълбоко влюбен и в една жена (българка). И както може и да се очаква от един французин влюбен в Жена, в Морето и в Бургас – и поет.
Франсоа сътвори една стихосбирка, а неговия приятел – професор Иван Карайотов – историк и прекрасен познавач на френския език и култура му я преведе на български. „Лудия Ембрион“ .Самиздат, с помощта на приятели, основно и най – вече проф. Карайотов. Въздържам се от глупавия рефлекс да обяснявам поезия – но в стиховете му има страшно много ярост, гняв, любов, страст. Бунт. Не го познавахме такъв.
В предговора Франсоа пише за себе си:
…“на възраст влиза в университета, където тича след диплома по право, но се оказва, че тя е по бърза от него.“ … и по нататък …“след много мъки…той влиза в банковия сектор… Единствените хубави спомени останали му оттам са две въоръжени нападения“
В края на миналия век внезапно за нас – мъчително и с тъга за него, както предполагахме - Франсоа – след като остави една стихосбирка -и прекрасни спомени за себе си като за сърдечен, абсолютно непрактичен до наивност -възторжен блусар и скрит авантюрист – напусна Бургас.
Французина беше обиколил най дивите краища на Южна Америка в по млади години – сам, с една раница на гърба си. И се беше снимал в Патагония, пустинята Атакама, Андите… Нямаше тогава „селфита“.
„Франсоа, не те ли беше страх – сам, в тия диви краища, някой може да те нападне?!“ „Е… „ отговаряше французина с усмивка и малко гордост, доволен, че авантюризма му бе оценен.
След това, той като че ли с тази стихосбирка остави и нещо от себе си в Бургас ( аууу!! Как можах да напиша такова клише!) – и се връщаше почти всяка година, - „при Стойчо, в СиДи шопа“ ей така – да послушаме блус и да се видим. Така – до края на август – 2010 година.
Стойчо Макров и Франсоа Серо.
Там където бе наел квартира в Бургас ,внезапно му казали да я освободи – и той наивника, който беше лагерувал сам от остров Диего Рамирес на юг до нос Галинас на север, наивника, беше решил – ще може да изкара топлата августовска нощ – сам, с една раница багаж на бургаския плаж. Естествено - беше нападнат, ограбен и пребит. На непрактичния французин практичните бандюги бяха взели практично само това което може да пъхнат в джоба. Пари, телефон, часовник, малко златни талисмани.
Това е.
Французина, който обикна българка, влюби се в Бургас и създаде, извая бих казал, стихосбирка тук – повече не се появи! Жив и здрав бъди, Франсоа, където и да си.
v
….Лятното буйство на звуци и ритми от Морската Градина, Морска Гара, Летния Театър приключи.
По неведоми куриози на акустиката – музиката, ритъма - когато улиците са притихнали - се чува от към крайбрежието като гръмотевици от далечна буря, далечен тътен, предчувствие за топъл дъжд и далеч навътре в града, чак в кварталите – и хората знаят – лятото е още тук , но си отива.
Все си мисля си, че летните фестивали, концерти са някакъв далечен отглас на езически, първобитен някакъв ритуал, обред, магия да се задържи лятото заради безгрижността която създава, топлината и лекотата на дните, лятната безпричинна празничност.
v
С уважение и прекрасни (и приятелски!) чувства към всички, чиито имена съм споменал по един или друг начин в целия този джаз!
___________________________________________________________________________________________
*Джаз - Jazz, Jazzy “all that jazz”, - т.е. „всичките тия неща“ - начин (amer.) да се каже нещо, без да се каже всичко, защото разказването на всичко би било тегаво и монотонно:
- пример: „Бях в мола и имаше всякаква шарения – маратонки, тенис топки, тенджери и тигани, обувки и тиранти… - …и …целия този джаз“
**„Белю Пушилката“ („Smoke Bellew“) роман от Джек Лондон