Dr. Веселин Джендов. MD, BCBSS, honored Fellow, И „опасен за социалистическата държава“ - по дело „Интелигента“  на Второ Главно Управление – (контраразузнаването) на комунистическата държавна сигурност - Дело за Оперативно Наблюдение (ДОН)  28602/79

 

Лятото свърши.След него идва сезона на топлата меланхолия.

Мина и джаз-фестивала, тази деликатна носталгия…

 Дванадесет години…

…преди дванадесет години и, с подкрепата на добри приятели – Големия, Страхотния Милчо Левиев, Белин „Белю“** Тончев  - един от най ерудираните англицисти и американисти, също бургазлия… мир на праха им, а също - Владо Гаджев - публицист, музикален критик, историограф на българската съвременна музика, (от него е и прекрасната биографична книга за Милчо… ), професорите и мои колеги  и приятели - Георги „Джони“ Чалдъков, Коста „Коро“ Костов, известния адвокат и “ jazz aficionado” Иво Баев… музикалния промоутър Стойчо Макров, големите блус и джаз музиканти Камен“Кацата“ Дойчинов, Румен „Fat Man“ Александров… създадохме блус и джаз общество в Бургас …и така – над десет години:

 

….

Писмото ни до Бургаската община (части)

 

И няма нищо по естествено, вдъхновяващо, втъкано в духа, в тъканта на Големия Град в неговата култура и атмосфера от джаза. Музиката най свързана, черпеща вдъхновение, триумфираща по света като музиката на града – джаза.

И сезона  на топлата меланхолия…

v

               В София, от към средата до края на деветдесетте години се провеждаше – “провеждаше” е формално казано – дишаше, съществуваше, беше… прозорец към света - джазовия фестивал – „Джаз в Градината“ ( Jazz In The Garden). Мотора на фестивала  - ARB, Александров (РуменJ) Рагтайм Бенд, заедно с джаз критика Владо Гаджев, а с вдъхновението, авторитета и световното влияние на Милчо идваха и едни от най големите джазови музиканти - според открилите се възможности свиреха и гости от Европа и САЩ: Джордж Адамс (тромпетист), Тамаз Курашвили (басист), “Тути” Хийт (барабанист), Недра Уилър (басистка, композиторка, певица, ), Карен Бригс (виолинистка - тогава млада – днес - едно от най големите имена в джаза)…

В „Джаз в Градината“ участваха практически всички водещи български музиканти и състави - "Динамит брас бенд“, "Бели, зелени, червени", "Акустична версия", "ARB“, Светла Гостева, Симеон Щерев…

…А както се казва в страшните приказки (които за разлика от тези, които са с хепиенд – се случват!) – по едно време дойде Чалгията – и – край. Битти - Гитти! Направено и изчезнало.

Остана само името – „Джаз в градината“ в което има нещо меланхолично, някаква носталгия, някакъв аромат останал във въздуха, аромат на нещо хубаво и недоловимо и безвъзвратно.

И, дали (?)  - и защо Бургас да не може да „открадне“ този дух, да го облече в някаква морска есенност, в някаква градска, градинска есенност…

v

И, както пишат в музикалните партитури – D.C. “da capo al fine” – От началото  - към края.

Един Французин в Бургас

               През 1928 година Джордж Гершуин създава, вдъхновен и повлиян от магията на джаза симфоничната поема, „Един Американец в Париж“

               През 1988 година Стинг създава страхотната си композиция – повлиян от джаза и блуса - „Един Англичанин в Ню Йорк“.

               Десетина години по късно , към средата на 90 те в Бургас се появи Франсоа Серо. „Един Французин в Бургас“.

Тих и деликатен, почти незабележим , почти не говорещ български.  Огромен почитател на блуса, невероятен източник на музика и информация, няколко години – водещ на блуз - радио в Дижон.

               И – както и може да се очаква от един французин - влюбен не само в музиката – но романтично и дълбоко влюбен и в една жена (българка). И както може и да се очаква от един французин влюбен в Жена, в Морето и в Бургас – и поет.

               Франсоа сътвори една стихосбирка, а неговия приятел – професор Иван Карайотов – историк и прекрасен познавач на френския език и култура му я преведе на български. „Лудия Ембрион“ .Самиздат, с помощта на приятели, основно и най – вече проф. Карайотов. Въздържам се от глупавия рефлекс да обяснявам поезия – но в стиховете му има страшно много ярост, гняв, любов, страст. Бунт. Не го познавахме такъв.

 

В предговора Франсоа пише за себе си:

  …“на възраст влиза в университета, където тича след диплома по право, но се оказва, че тя е по бърза от него.“ … и по нататък …“след много мъки…той влиза в банковия сектор… Единствените хубави спомени останали му оттам са две въоръжени нападения“

               В края на миналия век внезапно за нас – мъчително и с тъга за него, както предполагахме - Франсоа – след като остави една стихосбирка -и прекрасни спомени за себе си като  за сърдечен, абсолютно непрактичен до наивност -възторжен блусар и скрит авантюрист – напусна Бургас.

Французина беше обиколил най дивите краища на Южна Америка  в по млади години – сам, с една раница на гърба си. И се беше снимал в Патагония, пустинята Атакама, Андите…  Нямаше тогава „селфита“.

                „Франсоа, не те ли беше страх – сам, в тия диви краища, някой може да те нападне?!“  „Е… „ отговаряше французина с усмивка и малко гордост, доволен, че авантюризма му бе оценен.

               След това, той като че ли с тази стихосбирка остави и нещо от себе си в Бургас ( аууу!! Как можах да напиша такова клише!) – и се връщаше почти всяка година, - „при Стойчо, в СиДи шопа“ ей така – да послушаме блус и да се видим. Така – до края на август – 2010 година.

Стойчо Макров и Франсоа Серо.

               Там където бе наел квартира в Бургас ,внезапно му казали да я освободи – и той наивника, който беше лагерувал сам от остров Диего Рамирес на юг  до нос Галинас на север, наивника, беше решил – ще може да изкара топлата августовска нощ – сам, с една раница багаж на бургаския плаж. Естествено - беше нападнат, ограбен и пребит. На непрактичния французин практичните бандюги бяха взели практично само това което може да пъхнат в джоба. Пари, телефон, часовник, малко златни талисмани.

Това е.

Французина, който обикна българка, влюби се в Бургас и създаде, извая бих казал, стихосбирка тук – повече не се появи! Жив и здрав бъди, Франсоа, където и да си.

v

….Лятното буйство на звуци и ритми от Морската Градина, Морска Гара, Летния Театър приключи.

По неведоми куриози на акустиката – музиката, ритъма - когато улиците са притихнали - се чува от към крайбрежието като гръмотевици от далечна буря, далечен тътен, предчувствие за топъл  дъжд и далеч навътре в града, чак в кварталите – и хората знаят – лятото е още тук , но си отива.

               Все си  мисля си, че летните фестивали, концерти са някакъв далечен отглас на езически, първобитен  някакъв ритуал, обред, магия  да се задържи лятото заради безгрижността която създава, топлината и лекотата на дните, лятната безпричинна празничност.

v

С уважение и прекрасни (и приятелски!) чувства към всички, чиито имена съм споменал по един или друг начин  в целия този джаз!

___________________________________________________________________________________________

 

*Джаз  - Jazz, Jazzy “all that jazz”, - т.е. „всичките тия неща“  - начин (amer.)  да се каже нещо, без да се каже всичко, защото разказването на всичко би било тегаво и монотонно:

 - пример: „Бях в мола  и имаше всякаква шарения – маратонки, тенис топки, тенджери и тигани, обувки и тиранти…  - …и …целия този  джаз“

**„Белю Пушилката“ („Smoke Bellew“) роман от Джек Лондон