Антоанета Христова Демирева започва работа в к.к. „Слънчев бряг“ още седемнайсетгодишна и остава цели 30 години. Тя е администратор в хотелите „Бургас“, „Амфора“, „Континентал –Централ“ и „Кубан“.

„Баща ми беше много известен управител на хотел „Олимп“ – Христо Стефнов, бате Ицо Олимпийски“, припомня си Демирева, второ поколение в българския туристически бранш. С усмивка си спомня, че дори е снимана на рекламни материали за х-л „Амфора“ още от времето на соца.

„Гераменц и руснак в един хотел не ги слагахме, деляхме ги“, припомня си тя.  

Разказва през смях как германец с кабриолет я е закарал до полицейското управление за да занесе адресните карти на туристите, какъвто е бил редът тогава. Предизвикала е истинско вълнение сред униформените, тъй като е било забранено на персонала да контактува с клиентите извън работа.

Но всъщото време признава, че обслужването ни, дори и сега, е в пъти по-добро, отколкото в други страни от Европа. „Не съм видяла администратор с толкова много езици, колкото българите“, коментира Тони.

Работи 7 години в х-л „Континентал“ – Централно крило, останалите били с номера, кръстено така заради Тодор Живков, тъй като не можел да спи в номериран хотел.

За бившия първи си спомня, че е обичал да се къпе в морето рано сутринта, но задължително с охраната си, наредена на шпалир. Тогавашните социлистически виличия са били посрещани пък с червен килим.

Демирева си припомня и някои от знаковите лица от прехода като Доктора, Косьо Самоковеца и др., но никога с лошо. „Те си вървяха с пистолетите, никой не те гонеше. Сега вече е по-добре“, допълва дългогодишният администратор.

Тя разказва, че шведите са били омагьосани от нашата страна. Демирева е категорична, че най-лесно се работи със скандинавските туристи, защото са най-непретенциозни. „Най-възпитани са германците. Те си оправяха леглата дори!“, спомня си през смях.

Най-големи пари са вадели разбира се барманите, които за вечер са печелили една месечна заплата. „Имахме един колега Стоянчо Бедния, управител на Млечния ресторант. Неговите пари бяха скрити по стените, а отгоре – тапети. Но го хванаха, лежа в затвора. Пешо Кекемето пък, като женен за чужденка, имаше право дори и на валута, не че по това време имахме за какво да харчим парите…Половината му стая облепена с банкноти – долари, гулдени..“, си припомня Тони.

Категорична е, че туристите са харесвали повече курорта навремето, когато е имало и повече природа. „Никога не съм си мислила, че може да стане такава бетонна джунгла. Навремето „Слъчев бряг“ беше 120 хотела и 70 ресторанта. И казваха, че това е капацитетът“, обяснява Тони. Но признава, че хотелите в комплекса са супер луксозни и могат да се сравняват с тези в другите държави. „Но сега няма богати туристи, изгонили сме ги. Тогава пък се оплакваха, че няма достатъчно забавления освен вариетето и няколкото заведения. Имаше една мадам Лили, която идваше в хотела на баща ми с 13 куфара. Един от тях беше само за шапките й.  Дъщерята на шефа на Скотланд Ярд идваше в „Континентал“ със частен самолет и се беше влюбила в един помориец. Той се криеше в нашата служебна стая обаче, не я харесваше…“, продължава историите си Тони, а те са наистина много и все колоритни. ,