Когато изкуството се превръща в глас на автора, а снимката – в негово откровение, се ражда фотография, способна да разказва истории без думи. Владимир Поливанов е фотограф, който не просто улавя реалността, а я кара да говори с нас. Експозицията ще бъде подредена в зала „Георги Баев“ на Морското казино от 23 април (сряда), информира от Община Бургас.

Владимир Поливанов проявява интерес към фотографията от ранна възраст. На 14 години за първи път хваща фотоапарат и усеща магията му. Часовете, прекарани в училищния фотоклуб, поставят основите на бъдещия майстор. Работите му бързо привличат внимание и скоро започва да печели градски и областни фотоконкурси. Изборът на професия е логичен – през 1982 година Владимир постъпва в Московския държавен институт по култура, във факултет „Кино-фото майсторство“, където в продължение на шест години усъвършенства уменията си. Там той не само усвоява техниката, но и научава как да предава емоции, смисъл и дълбочина чрез изображението.

След завършването на института през 1988 г. Владимир заминава за Казахстан (Актау), където работи като фотограф в Двореца на културата „Абай“. Но жаждата за нови хоризонти го връща обратно в Омск през 1992 г., където става фотограф в Двореца на културата „Шинник“.

Истинският международен етап в кариерата му започва през 1998 г., когато се премества в Прага (Чехия). Там работи с водещи вестници и списания, задълбочавайки стила си и адаптирайки го към новата културна среда.

През 2002 г. предприема следващата стъпка – заминава за Дъблин (Ирландия), където започва работа в професионално фотостудио. Това е време на експерименти, развитие и издигане на ново ниво. Именно там, през 2005 г., той официално получава признание – става член на Британския институт на професионалните фотографи (BIPP).

От този момент кариерата му излиза извън рамките на класическата фотография – от 2005 до 2021г. той си сътрудничи с известния ирландски фотограф Доминик Лий, с когото създава три фотокниги, посветени на хобитата на известни личности в Ирландия.

През 2022 г. Владимир Поливанов се премества в България, където продължава да се занимава с фотография.