– Валери, тази седмица бе премиерата на новия игрален филм с твое участие “Воевода”. Смяташ ли, че хората днес имат нужда от такива филми?
– Българите имат нужда. И историческите филми трябва да са верни и добре направени. През последните 20 години не се правеха смислени такива. Имам нужда да видя нещо, което ме касае, нещо свое, което го е имало в историята ни. Убеден съм, че “Воевода” ще бъде гледан много. Като бях дете, вечер улицата в квартала се опразваше, защото всички се прибираха да гледат “Капитан Петко войвода”, “Хан Аспарух” или “Краят на песента”.
– Във филма ти си в ролята на байрактаря на Румена – Стоян. Има ли нещо хайдушко в корените ти?
– Имам прадядо казак, който е бил много добър ездач и е въртял много добре сабята. Загинал е край Плевен. Имам и прадядо ковач, който пък е бил на две войни е и въртял отлично чука. Умеел е да прави качествени оръжия. За мен да играя Стоян ковача бе голямо изживяване, връщане към корените. Един ковач, освен да изкове подковите, трябва да умее и да прави различни видове оръжия, да познава баланса и начинът им на употреба. Това го праща в графата на “Майстор на бойните изкуства”. А мен ме вкара в графата “Овладей добре всички оръжия, дори и да не се налага да не ги използваш в кадър”.
– Кое от солидната подготовка за филма ти бе най-трудно?
– Всичко беше трудно, но приятно и интересно. Тренирах с две брадви, ятаган, кама, бич, лък, както и каракулак и предно пълнещи се огнестрелни оръжия. Не ми се налагаше да правя сложна езда, но Димитър Труканов, който играе бащата на Румена войвода, ни учеше да яздим без седла и юзди, да водим битка от кон и да пазим първо животното под себе си, защото ние го яздим, но зависим от него. Горан Гънчев, който играе Амит Ага, пък ме учеше на лека джигитовка – да настигна коня със спринт, да се кача, тичайки върху него, да разсичам отгоре и да скоча в галоп, за да продължа битката на земя.
– Каква е провокацията или посланието към зрителите, което този филм отправя?
– Всеки ще си намери своята. За мен най-важно е след време децата ни, като го гледат, да им стане любопитно, да ги провокира и да прочетат и потърсят реалната ни история. Не това, което се представя за истина от някои учебници, които за мен са срамни. Децата да се заинтересуват, да поискат да знаят какво реално се е случило по нашите земи и с тоя народ. Това е начинът да запазим “българското” и това наше поколение да не измерва всичко в тежест, а да имат представа… как мирише земята. Да знаят, че в нея са погребани много хора, които заслужават да им се издигне паметник и че не бива да бъдат забравяни.
Източник: trud.bg
