Мъжът ми реши да става рибар. Какво пък, всеки на някъде го удря-един си хваща любовница, друг си купува червен автомобил, моят пък, като го хвана мъжкият климактериум реши да става рибар. Благородна дейност, рибари са били и учениците на Христос, така че коя съм аз да противостоя на развитието на благородството у съпруга ми. В дебелите книги, на мастити изследователи на психологията на развитието на късната възраст срещнах този термин, за мъжкия климактериум и ми хареса. Така де, да няма само ние жените да имаме климакс, горките мъже, трябва и те да имат научно обяснение на тоталното откачане на жизнения път, в средата. Всичко беше наред, приемах хобито на благоверния съвсем спокойно.
До момента, в който в едно списание при фризьорката, едно от ония тъпи списания, които интелектуалка като мен, никога, ама никога не си купува сама, а само от куртоазия чете жадно докато чака за фризурата си. Та, в едно такова списание, се зачетох в някои от най-честите начини, по които мъжете прикриват, когато имат любовница. На място седем, беше именно започването на хоби, което отнема поне няколко часа и се прави без съпругата-риболов например. От както прочетох това, червейчето на съмнението, вместо на рибарската кукичка на мъжа ми, се загнезди в съзнанието ми и започна да ровичка. В началото лекичко, но после все по-усърдно. Това червейче заплашваше да улови и малкото ми останали нервни клетки, които държаха устоите на моята разумност. Винаги съм ненавиждала жени, които проверяват телефоните на съпрузите си, но не издържах. Първият път не открих нищо, но после попаднах на някакъв странен диалог, разбира се за риболов и разбира се с някой с мъжки никнейм. „ Готов ли си за рибката в събота ”, онзи отговаря „ Промазал съм калъфа, че последния път беше много мокра история”. Моят продължава да настоява : „ Ама нали знаеш, че тоя път искам да е много надълбоко, той само там се чувства добре тоя рибок”. Другият му пуска смеещи емотикони и му пише, „ Ама нали знаеш, че трябва да приготвиш армагедона, да може дълго да държи”. А моят не отстъпва „ Е, как, нали е делфин, учен е да издържа дълго под вода, пък е достатъчно дълъг, че да няма оплаквания „ и отново ха-ха. „ А примамката как е, аз ли ще взема или ти, че трябва да я излъжем”-пише другият рибар. „ Е, нямаш грижи, ще я излъжем, ще има по една за мене и за тебе”. „ И да не забравя, трябва ни смазка, от онова масло дали имаш още, че се протърка влакното, трябва си мазане”. Моят отново е подготвен : „ Абе, батко си питай за смазката, ай де, че жената идва, ще си направим кефа събота”.
Сега, аз ли имам мръсно подсъзнание, тъпото списание ли ми вкара тая муха в главата, не знам за вас, но тоя диалог ми се вижда направо флиртаджийски и какви са тия емотикони. Край, от как това прочетох сън ме не хваща. Реших, че трябва да предприема нещо. Реших се и го проследих моичкия, да го видя на коя ще й трябва смазка и защо влакното му се е протрило. Клечах, клечах, в едно храсти зад двамата, нищо. Мина час, два, взеха да ми се схващат краката. Викам си да се преместя, ще ме видят като тръгнат да си ходят, хем съм спокойна, че няма жени край тях, хем обаче много ми се ходи по малка нужда. Срам не срам, свих се зад храсталака, в това време не щеш ли и друг човек го ударила нуждата. А мъжът ми и приятелят му, тръгнали да си ходят, не кълвял сом и що да видят, в храстите жената на единия ( тоест моя милост) по гол задник, а малко по натам, зад другото дърво, непознат мъж по долни гащи. Добре, че моят не е ревнив, размина се тая работа. Но от тогава се отказах да чета глупави списания при фризьорката, а най-вече кореспонденцията на мъжа ми, който както се разбра ходил наистина да лови сом, а въдицата марка Делфин, фризьорката, ми се блещи и до днес на балкона.
Автор: Вероника Иванова
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и:
