През девет земи в десета, в едно китно селце живеел дядо Ставри. Но всички се обръщаха към него с бай Ставри. Ставри обитаваше стара кирпичена къщичка, с дървен покрив, върху който беше нахвърляна слама. Домът на дядото се отличаваше от другите къщи в селото със своята скромност простота. Една стаичка, в която беше поместено дървеното легло и малката трикрака масичка. Старецът живееше живот в унисон с кирпичената си одая. Хранеше се един път дневно с къшей питка и шарена сол, а подслаждаше живота си с медеца, донесен от добри хора.

Сприхав характер имаше бай Ставри. И за това малцина бяха съселяните, които му носеха хляб и мед. Известен със своята инатливост и недоверчивост.

Къщичката на бай Ставри се намираше в края на селото, в подножието на висока планина и в близост до пълноводна река.

Дядото от години беше запален рибар. Имаше червейчета в изобилие във влажната пръст на двора и една стара въдица, наследство от неговият баща. Сам живееше бай Ставри. Нямаше булка, челяд – така се беше стекъл живота му, че сега на стари години нямаше кой да го погледне, с кой да се заговорят, кой да го стопли. Имаше две козички и три овце и с тях понякога хортуваше. И пиеше млечице от тях. Но .единствената му утеха беше риболовът.

Рядко можеше да се похвали не само с богат улов, а и изобщо с някакъв улов. Но обичаше хвърлянето на въдицата в реката и очакването. Наслаждаваше се на тишината и надеждата, която го изпълваше от мечтите му да хване риба. Постилаше си връхната дреха на земята, хвърляше въдицата, сядаше на земята и застиваше в очакване. Обичаше да слуша птиците и ромона на водата.

И днес той отново беше в очакване на улова. Имаше предчувствие, че в този ден късметът ще го споходи. И не след дълго усети придърпването на кордата. Бързо, доколкото можеше,се изправи на крака и хвана здраво въдицата. Изтегли я отривисто и какво да види – на кукичката се хванала малка рибка. Особена окраска имаше – медни люспи, които се преливаха в златисти отблясъци от докосването на слънчевите лъчи.

Бай Ставри побърза да я откачи от куката и да я сложи в буркана до него. И не щеш ли рибката му проговори:

  • Дядо, ако ме пуснеш ще ти изпълня три твои желания. Условието е те да бъдат безкористни. Защото ако не са – ще те връхлети беда със сила равна на силата на изреченото желание. Ти само ме пусни.
  • Ооо, не се хващам на такива приказки – изръмжал недоволно дядото. – пусна ли те нищо не ще ми изпълниш! За това ще те поставя в буркана с вода и ще бъдеш тук, при мен докато не изпълниш реченото.  

Рибката въздъхнала и се съгласила. Не можеше да излезе наглава с бай Ставри.

Дядото се замислил как да надхитри рибката и с нетърпение си пожелал богат улов, с който да нахрани цялото село.

  • Сигурен ли си, че това искаш? – запитала рибката.
  • Да, сигурен съм. Ако имам богат улов всички мои съселяни ще се облажат – с твърд, непоколебим тон отсякъл дядото. -И аз не го искам за себе си, а за другите.
  • Изреченото и потвърдено – рекла рибката. Но това твои желание не е безкористно. Ако имаш богат улов и нахраниш съселяните си, ще получиш слава, а това е лична изгода и корист!
  • И какво ще направиш сега? – ехидно попитал старецът  
  • Прибери се и ще видиш – рекла рибката

Прибрал такъмите бай Ставри и заситнил към къщурката си. Влязъл в стаичката си и какво да види – питката изядена, бурканът с мед бутнат, а медът също липсвал. Погледнал в краката си и видял десетки мишки. Осъзнал бай Ставри, че това е проклятието, което го връхлетяло от необмисленото му желание.

Отправил взор дядото към медената рибка и заявил, че иска храна за двете му козички и трите овце. Той може да няма какво да яде, но те да имат.

  • Изречено, потвърдено – изрекла рибката – но това твое желание също не е безкористно. Ако имат храна животните ти и ти ще имаш повече мляко, а това също е корист. Бъди готов за последствията.

Легнал бай Ставри на дървеното си легло и заспал. На сутринта какво да види – животинките му мъртви – непозната  болест ги покосила.

Седнал старецът на дънера пред къщичката, притворил очи и се замислил. Какво желание да изрече, та да бъде безкористно?

Не щеш ли – дочул стъпки. Отворил очи и какво да види – малкият Мунчо куцукайки тръгнал към гората. Детето беше любимецът на селото – едва на седем години, родил се с с ляво краче по- късо с пет сантиметра от дясното, въпреки това не се спираше и не стоеше на едно място. Характерните му стъпки се разпознаваха от всички.

Мунчо го поздрави както всеки път, минавайки покрай старата къща. Бай Ставри не му отговори, защото си мислеше за рибката и пустите желания. И тогава го осени една идея – да подари на момчето буркана със медената рибка. Извика Мунчо и му подаде стъкленицата.

  • Момче, вземи този буркан с тази рибка в него. Тя е вълшебна и изпълнява желания. За съжаление от три остана само едно, но ти давам възможността да си пожелаеш каквото и да е. Какво най – много искаш? – попитал стареца.
  • Да съм здрав – мигновено отговорил Мунчо. - Друго не искам! Това ми стига!

И ето, че се случило чудо – момчето не само проходило равномерно, то се затичало радостно към реката за да пусне медената рибка.

Гръм ударил бай Ставри и той паднал в несвяст. Не след дълго отворил очи и какво да види – от кирпичената му постройка нямало и помен. Белосана тухлена къща го чакала. Влязъл вътре и се стъписал – препълнени рафтове с храна. Дочул блеене в двора. Излязъл и ахнал – над сто глави добитък били в новият му обор. Погледнал се дядо Ставри в огледалото и не можел да повярва на очите си – млад момък на не повече от 30 години го гледал отсреща. Когато се обърнал видял стройна хубавица с дълга черна коса и очи като маслини.

От къде знам това ли? Свидетел на историята бях. На сватбата им аз присъствах. Три дена с тях ядох, пих и се веселих.

Автор: Светла Гогова

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и: