Книгата се нарича „Камино: пътят на завръщането”, а неин автор е Тихомир Иванов. Една търсеща личност, за която не е достатъчно да намира отговорите за себе си, а иска те да достигнат до повече хора.
Какви са въпросите? Разбира се, житейски – за това кой си ти, за Бог, за вярата, за родителите, за мечтите.
И така Тихомир Иванов тръгва по Камино. Един поклонически път в Испания, чиято крайна точка е катедралата Св. Яков в Сантяго де Компостела. Там вярващите се покланят пред мощите на светеца. След това получават сертификат за пилигрим / поклонник/.
Целта да вървиш въпреки трудностите на терена и безбройните неудобства обаче, е друга. Един иска да намери себе си, да получи прошка, друг да се излекува, да намери приятели, да се забавлява, има дори хора, които отиват на меден месец. Авторът споделя, че всеки има своя идея когато тръгва по Камино, дълъг 800 км.
Откъсването от бита, от удобствата, от обичайното, отключва емоции, събужда сетива и чувства. Затова много преди да получат сертификат, че са пилигрими, хората са станали истински вярващи, поклонници, или са намерили изгубеното...
Камино е една метафора на живота, който водим. И дори не е необходимо да отидеш до Испания за да почувстваш или намериш това което искаш. То може да се случи тук и сега и на всеки път по който тръгваме. Всичко е въпрос на избор или житейска ситуация. Тихомир Иванов е избрал Свещения път Камино, защото е почувствал вътрешно желание.
И накрая, всеки който измине тези 800 км. достига до океана. Някога са мислили, че това е краят на света. За Тихомир Иванов обаче, това не е бил краят, а раят и началото. Началото на неговата книга, по която има сълзи, прошка, сбогуване с миналото и емоции, които вярвам, че ще откриете сами.
Въпреки ниските температури и снегът, залата в Културен център „Морско казино” в Бургас беше пълна с хора, дошли да чуят разказа на автора на книгата и преживяното. Една надежда, че пътуването не свършва, нито за писателя, нито за нас, неговите читатели.
