(към мотивите за една необходима петиция)

                       Киро Проданов

 

            България има 11 официални празници, 10 от които са неприсъствени за всички работещи, а само за учащите се е 1-ви ноември – Денят на народните будители. Три от тези празнични дни са пряко свързани с военно-политически събития от нашата история – Денят на Освобождението 3-ти март, Денят на Съединението 6-ти септември и Денят на Независимостта 22-ри септември. По волята на комунистическите  управници през м. февруари 1990 г. натрапеният от тях  за национален празник 9-ти септември те замениха с 3-ти март. Направиха го прибързано с едно решение на тогавашния Държавен съвет преди да са избрани нови органите на държавно управление в зараждащата се демокрация. Така се потулва гузна съвест и се овладяват чувствата на масата народ, на който до последно е внушавано, че „партията-държава“  сама ще си поправи историческите грешки и ще изгражда новото демократично общество. Но вече три десетилетия  виждаме, че това нито е направено, нито има желание да се изпълнява. Малка част от идеологическата борба на демократичната общност с наследниците на комунистическата партия е дискусията за денят Национален празник на България.

             Тази дискусия е много важно да приключи сега когато се нуждаем от ясно дефинирана националната идентичност с принадлежността ни към европейското културно-политическо пространство. Без драматична фиксация във военно-исторически събития като жалони за избор на денят Национален празник. Особено когато всеки един от тези официалните празници е свързан с не дотам чистите помисли и зле прикрити цели на освободителката Русия.  И как да вярваме в искреността на  комунистическата власт, наложила 3-ти март за национален празник като разменна монета за погребания  9 -ти септември когато тя самата го е изключила от неприсъствените дни в календара на тоталитарната държава от 1950 до 1987 г.?!  Нима трябва да си правим илюзии и да допускаме  националният ни празник да се превръща в предпоставка и заложник на идеологически и политически превратности? Това е особено наложително и с цел ограничаване проникването на имперското руско влияние. Водената от Русия война срещу Украйна е поредният натрапчив повод, показващ как исканата „вечна признателност“ прераства в наглост, формира подчинение и угодничество, а от там и примиряване пред  хибридната и военна  агресия.

           Всеки от посочените три официални празници има своето място в историческия календар на страната ни. И те трябва да се отбелязват подобаващо. В една или друга степен обаче 3-ти март, 6-ти и 22-ри септември не консолидират в достатъчна степен общественото съгласие. Те са различно интерпретирани от политически формации, обикновено превъзнасяйки или премълчавайки ролята на Русия в тези събития. Следователно, никой от тях няма и не може да има  сплотяваща и стимулираща роля в българското общество, каквато е същността и ролята на националния празник. Визирането на едно военно-политическо събитие за Денят с най-голяма значимост за нацията и държавата, винаги  ще ни изправя  пред участта „да избираме най-лошия вариант“(Станислав Стратиев) и пред другата парадоксална българска участ - „силата да прави съединението, а не съединението силата“. Не постигането на националния идеал с участието на страната и народа ни в четири войни потвърждава нуждата от смяна на подхода и философията по осмислянето на празнично-обредната система и в частност на денят Национален празник.

            С дискусия и решение Народното събрание е крайно време да  отнеме възможността на политическата конюнктура да ни определя какво и как да празнуваме. И да изберем веднъж за винаги най-смисленият ден за Национален празник, който да сплотява, вдъхновява  и насърчава нацията към неотменен просперитет с поглед към  бъдещето вместо постоянна фиксация и тежнения по миналото. Ние българите сме истински щастливци, че имаме този ден - 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура*. В продължение на повече от 200 години този ден е бил истинският всенароден празник в душите и сърцата на българите, честван непринудено от ученици и родители, от млади и възрастни, от църковната и светските власти, винаги с непринудена възторженост, без забрани от османските, от царските и тоталитарните власти. Ето защо е важно да се откроят следните четири основания,  характеризиращи  24 май като най-подходящ за Национален празник на Република България:

 

  • 1. Честването на което и да е военно-политическо събитие от нашата история е памет за миналото. Празнуването на 24 май винаги е поглед и стремеж към бъдещето с надеждата и упованието в знанията на  подрастващите. Най-ярките и красиви спомени у всеки българин остават именно тържествата на този ден и дори срещите на випуските в зряла възраст са израз на задоволство и благодарност от наученото в училище. Празникът на българската писменост, просвета и култура покорява сърцата на стотици хиляди труженици в образованието и науката. И несъмнено във всеки дом и семейство. Няма в нашия празничен календар друг  тържествен ден с толкова силно емоционално и прочувствено въздействие върху всеки човек – ученик, родител, възрастен. В основата на тази емоционална радост е възторжения  „Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи“ на Ст. Михайловски от 15 май 1892 г :

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови! …..

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Претворен в прекрасна маршова песен от талантливия композитор Панайот Пипков през май 1901 г. химнът започва да се изпълнява във всички училища още от следващата 1902 г. и вече 120 години оглася улиците и площадите на България. Това е и нашият национален празник на Благодарността – към създателите на азбуката, към просветителите в училища и университети, към възрожденските и съвременните будители.**

 

  • 2. Официалното му признаване за Национален празник на републиката ще има огромно символно значение за успеха на една нова национална доктрина, съществено различна от идеите на 3-ти март, 6-ти и 22-ри септември -  „Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!“  Пренебрегването на това мъдро послание винаги е носило политически негативи за държавата и нацията ни, включително в най-ново време. Всенароден и национален празник в едно – тази реалност непринудено ще доведе до идейно обогатяване на училищните тържества и държавните ритуали, така необходими за въздигане на културната им и човешка стойност.

 

  • 3. Освен символ на националното единение, 24 май  има особено значение за утвърждаване по израза на Златко Енев на „българския граждански патриотизъм“. Патриотизъм, далеч от шовинистичните и националистически крясъци „против“, а залагащ на възрожденската „заедност“ И защото въздигането на едно утвърдено всенародно тържество  като 24 май в Национален празник несъмнено ще впише „етническата идентичност в дефиницията на една гражданска нация, за да имаме ефективна държава и успешна национална общност“(Огнян Минчев). В този ден по един непринуден начин  тържествува  единението на нацията с многообразието на етнически и верски традиции.

 

  • 4. Денят 24 май винаги ще бъде повод да търсим и прилагаме най-доброто от стичането на различните култури в нашето ежедневие. Ще ни предизвиква и помага да обогатяваме неразривната връзка между древната и средновековната с възрожденската и новата история на България. Ще стимулира по естествен път интегритета между различните етнически групи. Това е не просто денят на определено историческо събитие, а тържество на вековна народностна традиция за духовно възвишаване, опазила народността и възкресила „Държавата на Духа“(акад. Д. Лихачов). Същността на празника е такава, че винаги ще мотивира надграждането на различни културни ценности в националното и в европейското ни културно-политическо пространство***. В един ден ще звучат два химна, толкова близки по смисъл и чувствено въздействие, които пораждат национална гордост, самочувствие  и стремеж към напредък.

Нима Денят, в който векове сме чествали този напредък, може да бъде  оспорен  като най-достоен за български Национален празник?!

 

  • Добре е, че с решение на 45-то НС за 24 май определението „българска“ замени „славянска писменост“. Но компромисно вписаното „славянска книжовност“ не  би подхождало за един национален празник. Днес мнозинството славянски държави ползват латиницата, единствено България представя в ЕС кирилицата и последното словосъчетание „славянска книжовност“ от наименованието на празника е редно да отпадне. Много работа ни предстои в отстояване на българската мисия ( а не изобщо на славянството) в ЕС, ако трябва да перифразираме делото на първоапостолите в Рим.

** За това е логично и честването Денят на будителите  1-ви ноември да се влее във всенародния празник 24 май.

***Никой няма да ни пречи в отстояването на 24 май като национален празник, защото както казва проф. Роже Бернар, „спасявайки делото на Св. Св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност“.

 

Бургас, 7.11.2022 г.