Автор: Асен Велинов

 

Докато повечето държави по света отменят и последните мерки и се завръщат към “нормален” живот, или поне живот без външните белези на пандемията като задължителни маски и различни сертификати, Шанхай преминава през нова COVID вълна и безпрецедентен локдаун. За почти всички в града, животът е напълно различен в сравнение с този от преди само няколко седмици.

И ако войната в Украйна измести пандемията от новинарските емисии и социалните мрежи по света, в Китай се случи обратното - завръщането на COVID мерките в Шанхай измести войната от съзнанието на повечето китайци.

Първият локдаун преди повече от две години премина по различен начин - въпреки, че повечето обществени места бяха затворени, нямаше особени проблеми с доставките на храна, и повечето жители на града можеха да напускат сградите и комплексите в които живеят.

Този път ситуацията е напълно различна - нивата на локдаун варират, но огромен брой шанхайци не могат да напускат домовете си освен за PCR тестове.

Цялото население на града е тествано поне четири пъти в последните две седмици.

Комплексът, в който живея е в един от най-силно и рано засегнатите райони на града (Meilong в Minhang), и от 11 март до 6 април жителите на комплекса бяха тествани вече 13 пъти - и то по различни начини: веднъж с антигенен тест, който сами трябваше да си направят вкъщи; веднъж PCR тест в съотношение 1:1 (една проба на човек); два пъти PCR като пробата беше една за домакинство; а останалите бяха 10:1 - или пробите на десет човека се поставят в една епруветка. Само един от PCR тестовете беше с проба от носа, останалите - от гърлото. Комплекси и квартали с повече случаи бяха тествани и повече от 13 пъти.

По-леко засегнатите части на града бяха понякога тествани и в съотношение 20:1. При масовите проби, при откриването на абнормалности първата стъпка е всички да се тестват отново, за да се потвърди дали има положителна проба - и на кого е тя. Масовите тестове ускоряват процеса, и потенциално намаляват и риска за фалшиви позитивни резултати.

Най-масовият ден за PCR тестване беше 4 април, когато бяха тествани всичките 26.5 млн.  жители на града, и според Shanghai Daily за пробите им са били използвани 2.4 млн. епруветки. Около 40 хил. медицински работници от цял Китай пристигнаха в Китай, за да помогнат това да се случи в рамките на 24 часа.

Процесът е в голяма степен дигитализиран - всеки трябва да генерира индивидуален QR код от здравното приложение на Шанхай, който се сканира при вземането на пробата, а резултатите по-късно се качват в същото приложение.

Тази масовост и зависимост от технологии неизбежно води и до проблеми - възрастните хора, тези без смартфони, и не говорещите китайски са поставени в трудно положение. Има и проблеми при генерирането на кодове за тестване на чужди граждани. Приложението понякога блокира, а получаването на резултатите отнема дълго време, понякога почти два дни.

Всичко това логично създава стрес, защото много зависи от резултатите: те предопределят какво ще се случи на всеки в следващите дни и седмици.

Всички са засегнати от мерките, но най-засегнатите са “потвърдените случаи” (такива със симптоми), асимптоматичните (с положителен тест, но без сериозни симптоми), близките контакти на предните две категории, и съседите им (дори без да са били в непосредствен контакт с тях).

Тези, които имат симптоми и потвърден положителен тест, най-вероятно ще бъдат откарани в болнично заведение за лечение. Поради непрекъснатото нарастване на броя на случаите, се случва да им се налага да чакат поне ден или два, докато бъдат изведени и транспортирани с линейка.

Асимптоматичните биват транспортирани понастоящем до центрове за централна карантина. Те са в хотели, стадиони, или други подходящи (и неподходящи) за целта сгради. Внимание получава изолационния център в сградата на Шанхайския Международен ЕКСПО център в Пудун, с капацитет над 15 хил. легла. Той бързо се оказва недостатъчен, така че се планира транспортиране на асимптоматичните случаи и в съседни провинции, както и адаптирането на Шанхайския Национален ЕКСПО център, дом на Shanghai International Import EXPO, така че в него да могат да бъдат изолирани до 40 хил. души.

Изолираните остават в тези центрове докато не получат два негативни резултата, във времева рамка определена от персонала на съответния център. Тези от тях, които пък развият COVID симптоми, биват премествани в болнични заведения за лечение.

Близките контакти поначало подлежаха на изолация в хотел, но отново, това се оказва трудно за изпълнение в рамките на града, заради огромния им брой, и също ще бъдат транспортирани в близки, и не толкова близки градове.

Когато в рамките (или в близост) на жилищен комплекс има позитивен случай, целия комплекс се тества още веднъж, а конкретната сграда се затваря още с още една “ключалка” - пред нея в комплексите, където това е възможно, се поставя  палатка, в която постоянно има доброволец или пазач, който отговаря и за събирането на боклука и доставките, ако има такива. Хората не могат да напускат апартаментите си, и биват тествани още няколко пъти, но на прага на дома си.

Когато мерките си противоречат, се прилагат най-строгите от тях, независимо от нуждата - например, хора, които са били изолирани в домовете си заради положителен тест на съсед за 14 дни биват “освободени” - но вече в условията на нова директива на комплекса или района, която не позволява напускане на дома, освен за PCR тест.

Хората се шегуват, че “днес е 25тия ден на двудневния локдаун, остават само още няколко седмици” - натрупването на мерки и ограничения  доведе до неяснота за срокове - а и властите вече не се ангажират със съвсем конкретни такива - освен, че се надяват да постигнат нулев COVID “възможно най-бързо.”

Основните притеснения са свързани не толкова със страх от разболяване, а с несигурността от това, къде би могъл да се озове човек при нужда от централна карантина или изолация. Условията варират - гореспоменатият Шанхайски ЕКСПО център например не разполага с бани, и препоръчва на пациентите си да си донесат еднократно бельо. На пристигане те получават леген, кърпа, сапун и дезинфектант. Изхранването им е безплатно, има гореща вода за пиене, и лекарства от традиционната китайска медицина при желание.

Въпреки, че много от асимптоматичните случаи и близките контакти биха предпочели да бъдат изолирани по домовете си, за момента изглежда това не е в синхрон с националната политика за нулев COVID и динамично справяне с пандемията, и не се случва.

Преди няколко дни консулствата на страните от ЕС в Шанхай изпратиха писмо на Шанхайските власти, разпространено и в социалните мрежи. То беше с няколко искания, които добре илюстрират най-сериозните притеснения на жителите на Шанхай, а именно: да не се разделят деца от родителите при нужда от изолация; да се осигурят отделни места за централна изолация на  чужди граждани, където с тях да се комуникира на английски; да не се извеждат от домовете си за централна карантина близките контакти на заразените; да се осигури надежден достъп до несвързани с COVID медицински услуги; да се осигури до летищата на града за тези които иначе не могат да напускат домовете си; да се намерят решения за грижата за домашните любимци на тези, които са отвеждани за карантина или централна изолация.

Тези искания са с резултат на възникнали проблеми през последните седмици във всеки от горепосочените контексти. Случаи на хора, които биват изолирани на места с неадекватни условия; на деца карантинирани отделно от родителите си; на хора, които не успяват да получат достът до хемодиализа или спешна помощ; на хора, които да могат да достигнат летището поради спрения транспорт получиха отзвук в официалните и социални медии.

На 6 април властите официално разрешиха и на родители с негативен COVID тест да придружават децата си в централна карантина - след подписване на декларация за информирано съгласие.

Властите се придържат към строгите протоколи от самото начало на пандемията - и за момента не дават ясни признаци за адаптиране на строгостта на мерките, въпреки че огромното мнозинство позитивни случаи са безсимптомни, и изглежда няма COVID пациенти в критично състояние в града. В рамките на новата вълна, около 94 хил. са с положителен тест между 1 март и 6 април - но през всеки от последните пет дни са отчетени рекорден брой положителни случаи - 17 хил. за 6 април например.

От началото на 2020 до момента Шанхай е отчел и само седем смъртни случая.

Критиките към мерките са по китайски приглушени, но все пак има нарастващ брой коментари в социалните мрежи, задаващи въпроса дали те са нужни, след като Омикрон е едновременно по-лек и по-заразен, така че успешността на мерките не е толкова явна, колкото в по-ранните етапи на пандемията, а пък понесените индивидуални неудобства и загуби твърде големи, особено на фона липсата на симптоми при много от заразените.

Това какво се случва на директно заразените с Covid и техните близки и близки контакти е един от аспектите на локдауна и масовите тестове.

Останалата част на града е засегната по различен начин. Как останалите от нас се справят с мерките и ограниченията, напомня за някои интересни културни и социални особености, както и за организацията и йерархията на китайските общество и власти.

Тези, които се намират по домовете си, и не са в очакване да бъдат транспортирани за карантина или изолация след техен или на техен близък положителен COVID тест, са изправени пред едно основно  предизвикателство - храната. За някои, това се изразява в опитване на нови рецепти. За някои обаче, положението в последните дни беше почти бедствено.

Храната поначало има ключово място в китайското ежедневие, и има много характерни за всеки регион и град особености.

Особеност на Шанхай е фокус върху пресни продукти и зеленчуци, които хората предпочитат да закупуват ежедневно. Местните хора също нямат и особени навици да се запасяват с продукти - според някои, защото климата не е позволявал или налагал това, докато в регионите с тежки зими, хората обикновено имат някакви запаси.

В добавка на това, Шанхай е един от градовете с най-добре развита градска инфраструктура в света, и инфраструктура за доставки на продукти и храна.

При затварянето на отделни комплекси и квартали много бързо се оказа, че само след няколко дни хората в тях останаха без продукти, въпреки че вълната от локализирани локдауни в началото бе по-постепенна - доставките бяха възможни, но вместо по домовете, те бяха оставяни на входа на комплексите.

Само няколко дни по-късно стана невъзможно да се правят поръчки онлайн, и супермаркетите, и платформите за доставки нямаха капацитет да покрият нуждите на локдауна. В момента индивидуалните доставки в повечето части на Шанхай са невъзможни, а и хората се притесняват дали няма да се заразят от продуктите или опаковката им - въпреки, че платформите гарантират безопасността на доставките и доставчиците могат да приемат поръчки само след негативен тест и проверка на телесната температура.

След няколко седмици на частични, локализирани тестове и локдауни, шанхайските власти намериха за нужно да приложат по-мащабен, но все пак постепенен локдаун за тестване, като първо затвориха частта на града на изток от реката, която го разделя. Това се случи само с няколкочасово предупреждение, и то късно вечерта, така че много от жителите там нямаха почти никаква възможност да се запасят с продукти.

Независимо от ситуацията, в момента важи максимата, че както при много други неща пощенския код и съседите определят нивото на комфорта.

Политиката за нулев COVID е централна, мерките на макро ниво в Шанхай се определят от властите на града (Шанхай е със специален административен статус и не е в рамките на провинция), които след това делегират изпълнението им на властите на 16те области - по надолу по веригата следват няколко подразделения, като директно отговорни за прилагането на мерките са т.нар. “квартални комитети.” Те работят с мениджмънта на отделните комплекси или сгради, и голяма част от работата се върши от доброволци - обикновено те са пенсионирани жители от съответните комплекси.

Изглежда всички от тях разбират директивите за ограниченията, които трябва да налагат над подопечните си, но не всички проявяват инициатива да улеснят живота им.

В социалните мрежи се разпространи таблица, която шеговито обобщи как ситуацията е различна в зависимост от цената на жилищата, в които хората са в локдаун. Тези, в най-скъпите комплекси не дават вид да са особено засегнати - или поне не го споделят в социалните мрежи. Тези от “средната класа“ се съюзяват със съседите, за да търсят решения, така че ежедневните им нужди да бъдат задоволени. Не е изненадващо, че най-зле се отразява локдауна на тези в жилищата, които струват най-малко - техния достъп до храна и продукти от първа необходимост е най-ограничен, и съответно там е по-вероятно да има недоволство, сблъсъци и разправии с доброволците, охраната или кварталния комитет.

Това което кварталните комитети и мениджмънт компании могат да направят е да организират безплатни доставки на провизии, да координират за закупуване “пакети” с хранителни продукти на всеки няколко дни, и най-важното, да не пречат на хората да си “помогнат сами.”

Безплатните пакети с провизии (по един на домакинство) получават много внимание в социалните мрежи, защото са напълно различни в различните райони и комплекси. Някои ги получават често, а други не са получили още нищо; някои получиха солидни пакети със зеленчуци, плодове, месо и ориз, докато в поне един комплекс хората получиха само пакет от пет краставици … на апартамент. Хората се шегуват, че не трябва да се публикуват снимки на по-мизерните пакети, за да поне се запази цената на имотите им.

По отношение на доставките, организирани от мениджмънта за закупуване, те са базисни - основно зеленчуци, пилешко месо, ориз, олио.

Най-интересна е ситуацията на „самопомощ“. Индивидуалните доставки в момента не са възможни, защото и повечето доставчици са под карантина, но пък е възможно да бъдат организирани „групови покупки” - някой съсед се свързва с производител или търговец на едро, заедно измислят пакет от продукти и се разбират за минимален брой поръчки (обикновено 50), които биха мотивирали продавача сам да организира доставка  - след това споделят в Wechat групите на комплекса, и се опитват да намерят достатъчно купувачи.

В последните дни, моят комплекс организира групови покупки на свинско, плодове, органични гъби, мляко, вода, телешко, яйца. От управата на комплекса се иска само да допуснат пратката, а доброволци я разпределят по сградите.

Някои комплекси не позволяват такъв тип доставки - заради риска от заразяване, и това предизвиква недоволство в по-голяма степен отколкото факта, че комплекса е в локдаун. Има вероятност повече комплекси да се опитат да ограничат доставките и контактите с „външния свят“ – но би било добре да предложат алтернативи за снабдяване с необходимите неща, ако това се случи.

Съседите в сгради в локдаун също си помагат директно – създават групов чат, обменят информация, продукти и вещи безконтактно – оставят ги в асансьора за нуждаещите се от тях.

Мой бивш професор по китайска култура от Университета Tongji отбелязва, че шанхайците се държат точно както би могло да се очаква според стереотипите за тях - независими са, оправни и комбинативни, но само в контекста на ежедневните си нужди - и по-малко способни да се справят с големи и сериозни проблеми - като самия локдаун, и адаптирането на мерките към реалността на Omicron.

Какво следва - не е съвсем ясно. Мерките и ограниченията ще продължават, поне в близко бъдеще. В момента няма индикации, че те ще бъдат олекотени или променени - въпреки, че големия брой потвърдени случаи прави централизираната карантина на хора извън домовете им изключително трудна.

Този път няма особено иновативни решения - въпреки, че един от районите на града започна да експериментира с безконтактни доставки с летящи дронове.

Зависимостта от технологии за тестване, проследяване на контакти и достъп до хранителни продукти едновременно улеснява контрола над пандемията, но създава нов тип проблеми и несигурност, както и игнорира нуждите на тези в най-неравнопоставено положение.

За момента китайските власти приоритизират постигането (отново) на нулеви нива на COVID. Очаква се да бъдат въведени и мерки за минимализиране на отражението на локдауните върху бизнеса и икономиката.

Пътуванията до други части на Китай са почти невъзможни, а когато са възможни, пристигащите от Шанхай подлежат на многобройни тестове и дълга карантина.

За момента обаче, за тези от нас, затворени по домовете си в Шанхай най-голямото притеснение е да не се заразим на финалната права, за да можем да си останем вкъщи, където да се чудим какво да правим с раздадената ни от кварталния комитет ряпа.