Автор: Д-р Георги Чалдъков
Една, че две, че тридесет и три усилни
и паметни години.... Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Пейо Яворов, перифраза от „Градушка“
1910-2022, Юнашки салон, Варна, надпис на входната стена:
Смелост, Стройност, Солидарност, Здраве.
1989-2022, България:
Юнаците ги няма и смелостта, стройността, солидарността и здравето ги няма. Има чалга, наркотици и корупция, опростачване, примитивен хедонизъм и ненаситна алчност.
Бивши комсомолци и комунисти – наследството от 1944–1989 действа в „преходната“ политика, бизнес и образование.
„Фалиране, приватизация и разпродажба” – схемата „Ран-Ът-Костов“ за създаване на олигарси – малко хора с много пари.
Елити и лидери, „необразовани и незнаещи за това“ Дънинг-Крюгеровци – медиокрация (власт на посредствеността).
СДС (Сергей Димитрович Станишев) не e в Москва, в Брюксел e.
ППП (Продължаваме Подмяната на Парите) и ГЕРБ (ГастроЕзофагеална Рефлуксна Болест) са в болничните стаи на политиката.
НАТОвски ястреби и ястребки ни правят мишена за военни действия.
Сервилността към „великите сили“ се превърна в национална градушка – станахме „хермафродитска“ държава, съставена от почти депутати (всъщност дупетати), почти избиратели, почти икономика, почти медии, почти здравеопазване, почти наука, почти образование и почти култура. Почти демокрация и почти капитализъм.
Това накратко са причините за проявите на отвратителен популизъм и политическа импотентност и в 48-то Народно събрание.
Където пак имаше порой от „думи, думи, думи“, изричащи „клевети, клевети, клевети“ от едни към други депутати. И нито дума за здравеопазване, образование, наука, култура и демография! И девет пъти в три дни „Предложението не се приема“ за Председател на Народното събрание. Все пак се стигна – at long last – до съгласието на четири партии да бъде избран за Председател на Народно събрание Вежди Рашидов – най-възрастният депутат. И така сценарият на „Промяната“ се промени и видяхме унилите лица на иначе усмихващите й се водачи* и чухме контрапредложенията им. Това потвърди, че те са лъжливи, „фасадни“, post-truth политици – манипулатори на истината, представяна пред Народа. И си спомних, че „най-големият недостатък на човек е устойчивата аморалност“ – написано от ФМ Достоевски в “Записки от подземието”.
Как тогава депутатите да познават “Красивият ум” на математика Джон Форбс Наш-младши? Той пише за баланса на кооперативното и конкурентното поведение и доказва, че резултатът не винаги е оптимален, когато всички преследват собствения си интерес. Животът на Джон Наш – неговият гений, шизофренията и грижите на съпругата му – е представен романтично в холивудския филм „А Beautiful Mind“ (Красив ум); сценарият е по едноименната книга на Силвия Насар – журналистка от “Ню Йорк таймс”. Тя публикува и книгата „The Essential John Nash“ – там е написано, че 20-годишният Джон Наш пристига в университета в Принстън, Ню Джърси в САЩ, където работят Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман, с препоръка от негов професор, на която пише: “Този човек е математически гений.” Това се потвърждава през 1950 г., когато защитава докторската си теза, в която описва “Равновесието на Наш” – то става нова парадигма в теорията на игрите, която през 1994 г. е удостоена с Нобелова награда за икономически науки. Дотогава в игрите са изследвани отношенията на съперничество, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. Джон Наш доказва математически, че съществува система от решения за всеки отделен играч, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят максимално. Така “Равновесието на Наш” се превръща в разумно поведение, прилагано в икономиката, политиката и други сфери на живота.
Освен това, българските политици могат да научат и уроците на двете мулета, таралежите и африканските деца, „изнесени“ през октомври 2022 г. в аудиторията на Eurochicago.com. С надежда да осъзнаят, че изпълняването на дългосрочни програми, базирани на съвременната наука, водят до подобряване на жизнения стандарт и качеството на живот на Народа – другото е отвратителен популизъм и политическа импотентност.
А идва „Зимата на нашето недоволство“ (заглавие на романа на Джон Стайнбек). Затова „Нахрани, пък тогава искай добродетели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу теб и под него ще сринат храма твой. Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?“ – както ни учи ФМ Достоевски в „Братя Карамазови“.
Все пак, представи си:
Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита –
и знойно лято позлати
до вчера злъчни широти. – Пейо Яворов, от „Градушка“
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Жестовете на лицето и най-реторичният от тях – усмивката, нейният чар, съгласие, доверие, пренебрежение, арогантност, цинизъм или угодничество. И тренираните усмивки – кeep smiling на американската поведенческа култура, демонстрирана от Усмивко-2 (КП) и Усмивко-1 (РП). Вижте кинетиката на лицата им и ще се убедите в това. За изразяване на жестовете на задоволство и радост човек разполага с 17, докато за недоволство и гняв – с 43 лицеви мускули. 17 към 43 мускули на лицето, затова ли по-лесно се гневим, отколкото усмихваме? Точно това изследва Алберт Мехрабиан – професор по психология в Калифорнийския университет в града на ангелите (UCLA). Той е автор на книги за създадените от него математически модели и психометрични скали за описание и измерване на емоциите. Мехрабиан установява, че има три компонента на in vivo, лице-в-лице комуникацията между хората: думи, тон на гласа, с който са изречени, и жестове на лицето. Правилото, което той установява е: 7% – 38% – 55%, съответно за думи, глас и жестове, означавани като “3Vs”– verbal, vocal, visual.
Други американски учени предположиха, че жестът на обърнатите нагоре длани се появява на границата между маймуната и Homo erectus. Молба за храна, за помощ, извинение? – лингвисти и психолози разчитат жестовете като предтеча на думите. Моля, вижте ръцете на българите с длани, обърнати надолу – по-тихо, по-разумно, по-отговорно казват те на депутати и други политици – „чеда ехидни”.
