През цялото време на фестивала Spirit of Burgas се чудех „На фестивал ли съм или на концерт?”. Роби Уилямс беше страхотен, Kasabian и P.I.F. също. Но през цялото време имах усещането, че отивам да гледам определени групи като на концерт и не усетих цялостното настроение на фестивала. Всичко беше перфектно, особено втората вечер. Плаж, звезди, море ... и все пак липсваше нещо, малката подправка, която допълва цялостната картина.
Организаторите се бяха погрижили хората да имат нестандартни места за прекарване на времето. Шарени хамаци, Бира Понг, светещи напитки, изрисувани младежи обикаляха .. Великолепна фестивална еклектика.
Първата вечер всички очаквахме Роби Уилямс. Дори и тези, които не са му фенове с нетърпение очакваха да го чуят и видят. И не останаха разочаровани. Той поднесе уникално шоу. Всички знаеха песните му и пяха с него. Какво по-хубаво има от това да видиш усмихнати лица, прегърнати пеещи хора? Професионализмът му си личи. В днешно време не е достатъчно само да пееш добре и да имаш 2-3 хубави песни. Харизмата и контакта с публиката правят магията и тръпката. Роби направи точно това, докосна сърцата на хората.
Но след него повечето си тръгнаха ... Veni, Vidi, .. Дойдох, видях .. и си тръгнах. Прекрасен концерт, но фестивал?
Мой приятел от Дания ми разказа малко за техните фестивали там. Те имат стабилна традиция в това отношение. „На фестивалите в Дания хората преспиват в палатки, купонясват по цяла вечер в къмпинга, когато няма концерти, събличат се голи, просто защото им е забавно и най-вече защото са страшно пияни. Има фестивали, които са само за един уикенд или продължават седмица. Когато няма концерти има див купон и танци”, разказа ми Симон. Определено не мисля, че трябва да си безпаметно пиян, за да си прекараш добре. Може би има нужда от баланс, да се забавляваш и да нямаш задръжки, без да правиш поразии.
Kasabian бяха невероятни. Много приятели пропуснаха Роби, само заради тях. Нямаше толкова голяма тълпа и някакси хората бяха по-отзивчиви. Имаше дух на фестивал. Въпреки това, тези, които танцувахме, пеехме високо и се забавлявахме видно се отличавахме. Лошо ли е да си различен и да се забавляваш, ако не пречиш на никой?
Може би е необходимо време, за да разчупим консервативното си мислене или всички ще се превърнем в статични наблюдатели.
