Войните: Метастази на геопсихология и геополитика

       Като си спомням мисълта на Фройд: „Както в злото, така и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли”, се ужасявам още колко „много повече” зло може да направи човек, отколкото вече е направил? Оказва се, че злото е постоянно явление, на върха на което са войните – метастази на геопсихологията и геополитиката.

       В Европа има два основни поведенчески модела – средиземноморски и западноевропейски. За италианци, испанци, гърци, българи и сърби родът, етносът, vox sanguinis (глас на кръвта) са в основата на живота им. Французите, немците, холандците, англичаните са граждани, развиващи нацията си чрез държавата и законите, които тя е създала. За руснаците „главното е страданието и състраданието”. „САЩ не е страна, а силен военноикономически проект”. В който човешката душевност заема все по-малки пространства. No tiene duende (Няма душа) – както казват испанците.   

        На 14 май 1607 г. 104 англичани пристигат с кораб на полуостров Джеймстаун. По това време в източните райони на Северна Америка живеят повече от един милион индианци, през 1650 г. – 380 000 индианци, 58 000 европейци и 1 600 африканци, през 1800 г. – 178 000 индианци, около пет милиона европейци и един милион африканци. През 1532 г. испанците избиват хиляди инки и кечуанци в Боливия, Колумбия и Перу. Руската империя (1721–1917) води десетки войни, причиняващи хиляди жертви. След 1917 г. диктатурата на Сталин убива милиони руснаци в Съветския съюз  и по негово нареждане – хиляди в комунистическа България. През 1857 г. англичаните избиват хиляди аборигени в Австралия. През 1885–1908 г. войската Force Publique на белгийския крал Леополд Втори убива най-брутално 10 милиона хора в Конго. Повече от 100 години след това белгийският крал Филип изпрати писмо до президента на Конго, в което изразява "дълбокото си съжаление" за престъпленията, извършени по времето, когато страната е била белгийска колония. Каква ирония на историята: днес Брюксел е столица на „жизнерадостния“ Европейския съюз! През 1915 г. турските войски избиват над един милион арменци и изгонват хиляди българи от Тракия. Държавата Израел е създадена на 14 май 1948 г. – на 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, че част от територията на Палестина трябва да бъде определена за еврейска държава. И 75-годишната война „зъб за зъб, око за око“ продължава.

          Хората се нуждаят от реципрочна емпатия, алтруизъм и сътрудничество, а не от убийства и войни – бруталната триада „алчност, агресия, аномия (AAA)“ роди Homo vandalus recens (съвременният вандалстващ човек). И вандалокрация – тежка социална болест, осъществявана чрез идеологически доктрини, наричани с различни имена – комунизъм, фашизъм, колониализъм, неоколониализъм (soft colonialism, cultural colonialism), неолиберална демокрация. Вижте „Колонизатори създават държави, неоколонизатори – правителства“ (вестник „Труд“ 17 ноември 2022 г.).

            „Тогава“, на въпрос на журналист: “По кого ще хвърлите обувка?”, Неманя (Емир) Костурица отговори: „По Клинтън, защото бомбардира страната ми!” – 78 дни през 1999 г. Много малко български интелектуалци, обаче, реагираха по този начин – нито на президента Клинтън, нито на съветските танкове в Будапеща (1956) и Прага (1968), нито на войната на САЩ във Виетнам (1955-1975), нито на войната на СССР (1979-1989) и на САЩ (2001-2021) в Афганистан, нито на щатското въоръжаване на Украйна.  Сега се надпреварват да „хвърлят обувки“ по Путин и само по Путин. Като че ли комикът и магарето са плешиви  таралежи.

       Дано най-после се случва това, което прогнозира архитект Христо Генчев-старши, един от най-мъдрите живи българи:

– Каква е формулата да останете съзидателен човек в тежко време? – журналистката запита арх. Генчев.

– Човек трябва да бъде сдържан, да тушира своите желания, да се пребори с алчността и несправедливостта – отровите, които съсипват и разяждат обществото.

         Звучи като Божия заповед. Която е чужда на съвременната геополитика, където цели народи вървят по моркова-и-тоягата на Великите сили. Книгата „Might Is Right or the Survivial of the Fittest“ („Право на силата или оцеляване на най-приспособения“), публикувана през 1896 г. в Англия, описва една от най-аморалните политически и социални доктрини. Противоположно на „Might is right“ и на „зъб за зъб, око за око“, реципрочността  (tit-for-tat) е много ефективна стратегия в теория на игрите – и на войната. От нея двете страни могат да спечелят (win-win strategy) – това е „взаимно печеливша стратегия“ – двете страни получават приблизително еднакво от исканията си  – така страните имат възможност да спрат да се въртят в „порочния кръг“ на страдания и убийства – на хора, господа политически ястреби! Вижте и „Урок за сащисани политици по време  на геополитически бесове“ (Gramofona.com 29.IX.2023).

           Светът е задушен от бруталността на ААА. Затова, господа политици, в случай на война не въоръжавайте воюващите, пазете живота на мирните хора, на болните, заложниците и бежанците – украинци, руснаци, арменци, изгонени от Нагорни Карабах,  милиони африканци, евреите в Израел и палестинците в ивицата Газа. Eдин хамелеонов интелектуалец, сега евродепутат, написа в един вестник, че няма „мирни“ палестници, защото никой от тях не протестирал срещу „Хамас“. Да го пита човек: „Ти, „мирни“ българино, защо не протестира срещу Българската комунистическа партия?“.

             Помнете “Las dos Espanas” (Двете Испании) на поета Антонио Мачадо – противопоставянето на демократичното и монархичното мислене на испанците се превърна в Гражданска война (1936–1939). Светът се счупи на две, на три...., пак настъпи „война на всички срещу всички“. Затова повече от актуално е да действате тук и сега (here and now), защото утре може да е късно, твърде късно. Защото не е лесно да бъдеш народ с мозък и душа, в страни с политици с половин мозък и половин душа. Чуйте Ф.М. Достоевски: „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората“. И, разбира се, нека, като молитва, да помним “Give peace a chance” – песента-призив за Мир на Джон Ленън.