Автор: Радосвета Вардева
Родба на родбите
Времето е кокошка, Земьата е яйцене,
Звездите са яйцина, Живото е пиленце –
Снесени от кокошка, Снесено от яйценце,
Цървени и шарени. Цървено и шарено.
(пролетна детска игра, посветена на първото топене на снеговете)
Един от най-запазените и до ден днешен ритуали в българската фолклорна традиция е Великденското боядисване на яйца. В четвъртъка преди Великден жените и децата в къщата се събират и започват да варят и шарят яйцата, които са събрали специално за случая. Изключително се внимава при варенето яйцата да останат цели, черупката им да не се счупи, за да могат да ги нашарят красиво и от тях да има борец (боряк, боржак) – на който се падне това яйце, ще бъде най-здрав през годината.
Целта на настоящата разработка е да осветли този обред в традицията на аналитичната психология, да разкрие смисъла, който стои зад практиките и мотивите в боядисването на яйцата, да преведе ритуала на езика на архетиповете.
Яйцето в заобикалящия ни свят е един от най-достъпните символи на цялост – то е завършен организъм и едновременно с това е зародиш на бъдещ нов живот. Яйцето е включено като основна съставка на космогоничните митове за раждането на света на редица народи и цивилизации (в това число и по българските земи, както илюстрират стиховете, цитирани по-горе) и едновременно с това носи идеята за възраждане на живота, за новото раждане след смъртта. По такъв начин яйцето в българската народна традиция е свързваща брънка между езическите вярвания и християнската религия.
В боядисването на великденските яйца има редица ритуали и практики, които се спазват като пожелания за здраве и живот и предпазване от бъдещи несполуки и нещастия. Нашарените яйца, в синхрон с представите за яйцето, също изпълняват две функции в българския фолклор: от една страна охранителна, предпазна и от друга – продуцираща или стимулираща. Предпазващите практики включват елементи от цeлия ритуал. Яйцата се боядисват в четвъртък, този ден е забранен за работа, за да се предпази земята от градушка, освен това Велики четвъртък се смята за денят, в който душите на мъртвите се превръщат в нечисти сили. Първото яйце се пази – то се използва при опасност от градушка или други беди по-късно през годината. Яйце се поставя до копринените буби против уроки. Червената вода, с която са се боядисвали яйцата, се хвърля около къщата и поставя границата, която злите духове и болестите не биха могли да преминат. В други краища на България хвърлят червената вода от боядисаните вече яйца в реката – да заминава злото, така както водата тече. Пожелателните ритуали са дори повече – с първото боядисано червено яйце най-старата жена „зажулва” децата за здраве . Боядисани яйца се слагат в обредните великденски хлябовете – като символ на оплодителното начало и пожелание за плодородие през годината. Черупките на яйцата също се използват – те се дават на животни, зариват се по ниви, слагат се там, където е необходима сила и обновление. Ако великденско яйце престои във вода, тази вода се смята за лечебна, то също предпазва човека, който го носи. Яйца се носят на близки роднини с пожелание за здраве.
Червеният цвят е основният цвят, в който се боядисват великденските яйца. По-късно в традициите на шаренето на яйца се добавят и другите основни цветове – зелено, синьо, жълто, но традиционното великденско яйце е червено. Оцветяването в червено означава възраждането на живота; чрез силата, властта и блясъка си, световно признато като основен символ на жизненото начало, червеното е цвят на огъня и кръвта – два символа, включващи в себе си живота и смъртта. Червеният цвят е цветът на слънцето, на неговата оплодителна сила. Боядисването в червено повтаря и подчертава значението на яйцето като символ на слънцето и вселената, на необходимата смърт, за да се възроди животът пречистен.
В боядисването на яйца вземат участие само жените и децата, в този ритуал мъже не участват. Всяка жена боядисва яйцата в собствената си къща. Този факт може да се осмисли като опит за баланс между мъжките и женски сили в ритуала и да се подскаже, че без плодородна почва, оплодителната сила не би могла сама да възроди целостта и разнообразието на живота. (Мъжката и женската работа в традиционната култура е стриктно разпределена – като противоположен пример може да се посочи оранта – само мъж може да обработи земята така, че да даде добра реколта.)
Мотивите, с които яйцата се „шарят” също имат своите предпазна или пожелателна роля. В изобразените мотиви най-ясно се вижда езическата първооснова на великденското яйце. Среща се сравнително често нарисуван кръст, но не със смисъла на Христовия кръст, а част от свастичните мотиви – магични знаци на слънцето. Кръстът изобразява също и четирите посоки на света и часовника, т.е. пространството и времето на Земята. Кръстът е стилизирана версия и на световното, космичното дърво, което от своя страна е модел на организираната Вселена. Световното дърво дели и свързва трите свята – подземен, земен и небесен, а човешкият образ със своята дясна и лява част е негов еквивалент – човекът, микрокосмосът, е снет вид на дървото-макроскосмос. Изображението на кръста се развива във времето – в християнско йерусалимската броеница, представляваща мандала, съставена от кръст и четири ромба например. Много по-късно и значително по-рядко се рисува кръст на яйцето като символ на християнската вяра.
Друг често срещан мотив е греблото. То по-скоро изобразява предпазната роля на разперените пръсти на ръката в жест за забрана, охрана. Срещат се всякакви други мотиви – зооморфни, растителни, букви на имена (най-вече на деца, или на мъртви, които яйца по-късно са наречени за детето или се оставят на гробовете на мъртвите). Други интересни образи са нарисуваните на едно яйце мъжка и женска фигура с ритуално вдигнати ръце – свързани с представата за възраждащата се природа през пролетта. Тези мотиви могат да бъдат свързани и с времето, когато се извършва този ритуал. Пролетното равноденствие е още една репрезентация на целостта и баланса, на равната сила между мъжкото е женското, между деня и нощта, между получаващото и даващото.
Шаренето, размяната и боренето с яйца обаче са само вторични християнски елементи, яйцето не е канонизиран символ в християнската религия. Въпреки това християнството е успяло да се вплете във вековната традиция без да изменя нейния смисъл. Дори рибата, която се появява като мотив на боядисаното яйце и има христиански характер, в прехристиянския период е била символ на зачатието, плодовитостта и многодетството, символ, връщащ живота, който е свързан с царството на мъртвите. Този древен ритуал свързва езическо и православно без сблъсък и показва как по нашите земи вирее народното двуверие, т.нар. езическо християнство или християнско езичество.
В деня на Възкресение Христово боядисаните яйца се носят в църквата, на близки и роднини, разменят се (йерархия се спазва само една година – кумците са задължени да занесат първи на кръстниците си само като младоженци) и се борят с тях – чието яйце излезе най-здраво, той има борец, боряк или боржак и ще е най-здрав през годината.
Яйцето във великденската обредност представлява пожелание за здраве и живот. Боядисването му позволява да се изобразят множеството фигури, които е необходимо да се интегрират докато се стигне до сърцевината на процеса на човешкото ставане на самия себе си. Всички предпазни и пожелателни техники са, за да се интегрира възможността за прераждане и възраждане във всеки човек на едно примитивно и затова силно влияещо ниво. Връзката на ритуала с християнската традиция още веднъж показва, че без смърт е невъзможно ново раждане на живота – така както достигането до цялостната личност се предхожда от преобръщане на всичко досегашно, за да бъде намерено отново и погледнато с чисти очи. Яйцето във великденската обредност е може би единственият образен символ, запазил се до ден днешен (освен може би различните варианти на дървото на живота в българската традиционна обредност) пряко от традиционните общества и всяка пролет ни напомня за целостта на вселената, за неизбежната смърт и непрекъснатото възраждане на живота.
--------------------------------------------------------------------------------
1 Моята баба през това време баеше: „Здрав, здрав дядо Великден, на калугера треската, на Радосвета здравето” и така три пъти като прокарваше и леко натискаше още топлото яйце по челото, скулите и брадичката ми, а накрая с върха му правеше кръст на челото.
Снимка: личен архив от колекцията на ЕИФЕМ - БАН
