Д-р Георги Чалдъков

 

        В „Атинското чудо“ е нарушено“ писах, че "Вместо война на думите, започна да се прилага война на оръжията.“

        Също така се обърнах към „великите въоръжени политици“ с призива:

„Слушайте, не убивайте“:

"All we are saying is give peace a chance,

All we are saying is give peace a chance."

John Lennon, Beatles

        И към всеки Човек с императива:

„В случай на война, счупи стъклото“.

            Сега пиша уроци за Мира – за стабилна стратегия за оцеляване, която описва  как групи животни или човешки популации могат да изградят своя колективна полза в дългосрочен план.

             В едно от публикуваните си „писма“, озаглавено „Думи, думи, думи“, големият преводач и журналист Димитри Иванов писа: „ХХI век започна с военен удар, аргументиран с клевета. Буш е знаел, че Ирак не притежава оръжия за масово поразяване. Генерал Дуайт Айзенхауер (президент на САЩ, 1953-1961) още навремето предупреди, че "военнопромишленият комплекс" (сливането на икономически и военни интереси) застрашава САЩ“. В „Речник за някои думи в това писмо“ пише: "Pacta sunt servanda" – латинска сентенция – "договорите се зачитат".

         Сега, във времето на газово-петролната цивилизация, несправедливостта цинично присъства в много области на живота. Университетската професорка Сара Броснан (от Катедра по антропология в град Атланта, щата Джорджия, САЩ) описва експериментите си с  маймуните Нанси и Унни: “Нанси обича краставици и винаги ги изяжда, когато й даваме. Един ден обаче Унни получи грозде, което те двете обичат повече от краставиците, а на Нанси давахме само краставица. Тогава Нанси хвърли краставицата по нас и се отдалечи разгневена. Не ви ли прилича на някой, който и вие познавате? Хората също реагират с гняв, когато не се осъществяват очакванията им за справедливост.“ That’s not fair! (това не е честно!) – писа проф. Броснан.

           „Тогава“, на въпрос на журналист “По кого ще хвърлите обувка?”, Неманя (Емир) Костурица отговори: „По Клинтън, защото бомбардира страната ми!” – 78 дни през 1999 г. След това запитах сръбски приятели и те ли ще направят като Костурица  – всички ми отговориха „Да!“. Много малко български политици и интелектуалци реагираха по този начин – нито на президента Клинтън, нито на съветските танкове, когато влязоха в Будапеща (1956) и Прага (1968), нито на САЩ-та война във Виетнам (1955 – 1975), нито на  войната на СССР (1979 – 1989) и на САЩ (2001 – 2021) в Афганистан. През периода на съветското присъствие, САЩ финансираха и въоръжаваха Афганистан – сега правят същото с Украйна. Украйна стана още един от примерите какво може да се случи с всеки, който разчита на САЩ.

          Максимата на „великите въоръжени политици“ е Might is right (в силата е правото). Противоположно на Might is right и на „зъб за зъб, око за око“, tit-for-tat, наричана още „затворническа дилема“ (prisoner’s dilemma), е много ефективна стратегия в теория на играта – и на войната (?). Човек първо избира да сътрудничи със своя противник и след това реагира на решенията му. Основата на всяка печеливша стратегия е, че компромисът и сътрудничеството трябва да бъдат поне толкова важни, колкото конкуренцията.  От нея двете страни могат да спечелят (win-win strategy). Това е „взаимно печеливша стратегия“ – двете страни получават приблизително еднакво от исканията си, съгласяват се да действат както в свой, така и в интерес на другата страна.

        Чрез компютърен турнир, в който участниците са инструктирани да създават програми за оптимална стратегия за оцеляване, е потвърдено, че стратегията tit-for-tat  е много ефективна. Тя е противоположна на стратегията „печалба-загуба“ (win-lose strategy). При избора на която едната страна не приема компромисът и сътрудничеството на другата.*

             В случая с Украйна–Русия (всъщност с Русия–САЩ), миротворчески е да се прилага „взаимно печеливша стратегия“. Например, НАТО, ЕС, САЩ и Русия да помогнат да се повиши стандарта и качеството на живот на украинците и да демилитаризират Украйна.

              Да им напомним: основата на всяка печеливша стратегия е, че компромисът и сътрудничеството са толкова важни, колкото конкуренцията.  Смирете се и се преклонете пред паметта на убитите! И пред живота на новородените!  Спрете геополитическата си надпревара! Иначе, ятото на военизираните ястреби, водени от един Алфа ястреб, е опасно за Европа – и за света. Чуйте великия Ф.М. Достоевски: „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората.“

                Тогава, най-хубавото предстои – Мирът.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Повече е написано в книгата „The Evolution of Cooperation“ на Робърт Акселрод – професор по политически науки. И в статията на Lorens A. Imhof, Drew Fudenberg, Martin. A. Novak. Tit-for-tat or Win-stay, Lose-shift?, публикувана в Journal of Theoretical Biology 2007; 247(3):574-580. Вижте още:

https://www.quantamagazine.org/game-theory-explains-how-cooperation-evolved-20150212/

https://lawrules.wordpress.com/2011/09/05/the-axelrod-tournaments/