Оня ден прочетох в социалната мрежа отчаяния призив на наша сънародничка българските телевизии да спрат излъчването на турските сериали. Защото показвали живота там само от едната му страна, явно - хубавата, докато истината била съвсем друга.
И че заливането на телевизионния екран с турски филми не било нищо друго, освен първия етап от предстоящото според авторката на тези мисли реставриране на Османската империя.
В светлината на последните нападки на турския президент към Холандия и заканата му да пусне трите милиона мигранти, които като скакалци да опустошат страната ни на път за другата част на Европа, този призив ми се видя правилен.
После обаче се сетих, че телевизионният екран ни предлага и съвсем не по-малко на брой индийски сериали. Да, светнах се, май и тази страна иска да ни завладее. Зер у нас има не само турско, но и циганско малцинство, а неговият корен, както се твърди, бил посят в стари времена тъкмо в Индия.
След това ми дойде на ума, че националните, регионалните и другите още по-местни телевизии ни заливат и с американски филми. По силата на логиката на девойката от социалната мрежа значи излиза, че и щатите искат да турят ръка върху бедната ни родина и да ни направят петдесет и първия щат на тази велика страна.
Да, ама напоследък нещо зачестиха и руските сериали. То не че е възможно да станем 16-та република на Съветския съюз, тъй като тази велика някога страна скоропостижно се разпадна под напора на западната демокрация. Ама знае ли човек какво се мъти в главите на българите от пълноводното русофилско течение у нас? Току-виж взели те та ни присъединили без пушка да пукне към Руската федерация с тежкия аргумент газта и бензинът да са ни почти без пари.
Да не говорим пък за културната, туристическа и всякаква друга инвазия на останалите ни съседи, които отколе гледат лакомо към нашите земи. То щом македонците запяха вече песента: “Луно, Луно, земльо македонска”, колко му е да им се прииска и излаз на

Черно море? И току-виж тръгнали с онези Т-55, които на времето им подарихме, по стъпките на Александър Македонски.
А то и всички чужденци, стъпили поне за ден-два в китната ни Родина, сякаш са си плюли в устата да повтарят колко било хубаво тук и как им се искало да останат у нас завинаги. Което всъщност, сещам се, става. Българските села се напълниха с английски пенсионери, които едва ли правят нещо друго, освен да кроят планове как да ни присъединят към Великобритания и с това да прибавят още един диамант в короната на кралицата.
Всичко това съвсем естествено пося много тревожна тревога в душата ми. Излизаше, че почти всички държави и народности си нямат друга работа, освен да се чудят как да ни завладеят - първо културно, а после и политически.
Да, ама се сетих и нещо друго. Близо три милиона българи се разпиляха по всичките четири краища на света. И където и да играе Гришо, “Лудогорец” или някой наш национален отбор, там винаги се намира многобройна и гласовита българска агитка. В щатите, в Германия, във Великобритания, в Австрия, в Испания, в Италия, че дори и в далечна Австралия вече има цели колонии български заселници.
И какво са те там, ако не хората от предния отряд на бъдещото българско владичество над света?! Които със сигурност си мечтаят един ден като кан Аспарух да побият българското знаме по онези земи и да обявят, че оттук нататък това ще е Българско.
То нали и някакъв наш сънародник, като откри малък остров в Тихия океан, предложи да го обявим за изконна българска територия и само липсата на  творческо мислене в българската бюрокрация попречи това да стане.
Накрая се сетих, че имам съученик в Малайзия. Той с жена си са там под прикритие - треньори по спортна гимнастика. И само чакат да им дадем оттук знак, за да забият и те байрака на най-високия връх на тази страна и да запеят: “Малайзио, Малайзио, земьо българска.”
Стига, разбира се, македонците да не ги изпреварят…

Снимка: tvnovellas.blogspot.com