Совалката на българския премиер Бойко Борисов между Анкара и част от европейските лидери в края на миналата седмица се оказа ялова. Единственият резултат от срещата му с канцлера на Германия Ангела Меркел и правителствените ръководители на Австрия, Словения и Хърватия - Кристиан Керн, Миро Церар и Тихомир Орешкович е този, че резултат няма.
В медиите изтече само оскъдната информация за това, че Германия ще съдейства България да получи допълнителна подкрепа за охраната на границите ни. Ама за каква точно подкрепа ще се бори Германия, кога, как и с кого, това остава напълно неясно. Нещо като популярната българска приказка: “Работата е уредена. С човека е говорено. Той каза: “Ще видим.”
Някой може да се запита

що му трябваше на Борисов

да си слага таралеж в гащите и да се напъва да строи мост между Турция и ЕС, след като в Европа го възприемат само като екзотика от Изтока, а в Анкара явно се канят да го назначат за генерал-губернатор на Дунавския вилает и по съвместителство - на бившата Източна Румелия.
Но ще сбърка. Защото таралежът е отдавна вече не само в гащите на Борисов, но и в нашите, на всички българи. И този таралеж се нарича Турция.
Но не Турция, с която още от времето на Мустафа Кемал Ататюрк винаги сме имали добросъседски отношения. И при монархията, и при социализма, та дори и по времето на така наричания Възродителен процес. А с Турция на Ердоган. Тази, чиято национална доктрина от XXI век изисква страната да бъде оградена на запад, изток и юг от

териториален пояс на сигурност.

И този пояс вече се изгражда. От няколко дни турската армия вече оперира в сирийския град Джераблус и околностите му.
Ето и един цитат по темата. „Нашите национални граници минават през Антиохия и обхващат източното деление, включващо Мосул, Сюлеймания, Киркук. Ние казваме: това е нашата национална граница.“
Някой може да реши, че това са думи на Ердоган. Не, това е казано през 1919 г. от Ататюрк.
Много, ама много съм далеч от мисълта да знам по-добре от бащата на турската нация дали това са техни територии или не. Още повече, че по това време тези земи са били под

контрола на Франция, тоест на практика - ничия земя. Проблемът е само там, че тези градове сега са в Сирия и Ирак, независими държави съответно от 1946 г. и 1932 г. И съответно признати от целия свят, включително и от Турция.
А ако се върнем пак на изказванията на Борисов в последно време, не можем да не се констатираме, че поне в едно е прав – няма никаква евросолидарност. Трябваше още когато мигрантската вълна плисна на стария континент южните сухопътни и морски граници на ЕС да бъдат охранявани от граничните сили на целия Европейски съюз. За да се изключи нелегалното преминаване.
Да, ама не! Всеки се спасява както си знае. С огради, с квоти, с незачитане на утвърдени правила в ЕС.

Тогава какво всъщност представлява Европейският съюз?

Това, което беше в началото – най-обикновено търговско споразумение и възможност на големите държави в него да пласират стоките си в по-малките, убивайки при това техните икономики.
Разбира се, правилният път е решаването на проблема, а не следствията от него. Унищожаване на така наричаната Ислямска държава, политическа и икономическа стабилизация на Сирия и Ирак и произтичащото от това спиране на бежанския поток.
В този район от Близкия изток обаче, оказва се, Русия, САЩ, Турция и някои богати арабски страни имат свои стари сметки за уреждане. И апетити за влияние и нови земи. Процес, който не се знае колко ще продължи и как ще завърши.
А на европейците, както се вижда, им остава само да опират пешкира и да се чудят как да се борят с пълзящата ислямизация на континента. Като цяло ЕС може да е първата икономика в света, но във военно и политическо отношение е джудже. Защото сам се постави

в положението на васал на САЩ.

А както е тръгнало и както настоява нашият премиер – след време може би и на Турция.
При това положение на Борисов наистина му остава само едно – да балансира някак отношенията ни с Турция. Само дето тая работа с приклякане не става. Защото, така рискът Ердоган да допълни Ататюрк и да поиска поясът на сигурност да се увеличи с една ислямска дъга от Косово до Разград, става съвсем реален.

Снимка: infomreja.bg