ЕК старитра наказателна процедура срещу България заради прекомерен брой неравноправни клаузи
Като привилигирован кредитор, банките могат да образуват изпълнително производство срещу своя длъжник веднага, а той - да се противопостави едва след исков процес. Докато докаже правотата си, ще е минал по един дългогодишен път, свързан с много разходи за съдебни такси и адвокатски възнаграждения, а банката ще се е удовлетворила преди години от неговото имущество. Това коментира председателят на Националната асоциация за защита на потребителите Стоил Алипиев пред в. „Труд“ и добавя, че дотам може да се стигне заради непроизнасянето на компетения орган за неравоправността на клаузите в договора между банката и потребителя, когато са одобрявани общите условия.
В повечето случаи приемането на общите условия се извършва от специален държавен орган, но съгласно действащото законодателство преди това задължително и безусловно те трябва да минат за одобрение от КЗП, разяснява експертът по потребителски права. „Договорите с общи условия са типизирани, с предварително едностранно изготвени от търговеца клаузи, за неопределен период от време и за неограничен кръг от потребители. Промяната от страна на потребителя на вече одобрени правила за работа на търговци е фактически невъзножна“, посочва Алипиев и подчертава ключовата роля на КЗП като издаваща санкция за наличието или липсата на клаузи, които поставят потребителите в неравнопоственост спрямо търговеца.
Наскоро НАЗП запита КЗП със заявление за достъп до обществена информация какви санкции е дала за неравноправност на общи условия на банки, небанкови финасови институции и телекоми при пускане в сила на техните общи усовия. „От отговора разбрахме, че това е информация, която КЗП определя като “статистическа”, което обаче не е най-големият проблем.
Проблемът е че в официалния отговор е посочено, че такава информация не е създавана, което означава, че не е правено. Става въпрос за липса на едиствената форма на ефективен контрол срещу едни от най-силните икономически търговци, които освен поради чисто икономически причини, са и институционално поставени в положение на небходим търговец, за съществуването на потребителя и физическото му оцеляване“, обяснява Алипиев и припомня, че заради наличието на прекомерно много неравноправни клаузи в потребителските договори в началото на 2019г.
Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България и прикани страната ни да преразгледа неравноправните клаузи, за да се осигури подходяща защита на потребителите.
При потребителските кредити неравноправните клаузи се отнасят за общия размер и разходи по кредита, дължимата от потребителя обща сума и годишния процент на разходите, начините за изплащане на кредита, включително например за броя, периодичността и размера на погасителните вноски. „Като започнем от преддоговорната информация, която трябва да бъде предоставена на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като има изискване за големината на шрифта, можем да продължим със забрана за събиране на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, едностранно изменение на общия разход по кредита, правото на предсрочно погасяване и пр.“, конкретизира Алипиев.
При телекомите пък най-често става дума за различен тип клаузи, които дават възможност на доставчика да изисква получаването на цената на недоставена от него услуга и така го поставят в привилегировано положение спрямо потребителя. Например, потребителят трябва да заплати оспорена от него сума за услуга преди да е извършена проверката, разяснява той.
Във всички развити пазарни икономики функционира държавен регулаторен орган, който има компетенции, лостовете и прерогатива да влияе върху договорните отношения между търговците и потребителите. В България тази основополагаща роля в регулирането на неравностойното положение на двете страни е на КЗП.
