Днес православната църква почита паметта на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов, както и на тяхната майка София. Легендата разказва, как едно майчино сърце изтърпява гледката на зверски мъчения над трите му деца, в името на любовта си към Божия син.
Три момичета на 9, 10 и 12 умират в името на своя Бог, за да бъдат възкресени като мъченици, които днес да ни напомнят за важните християнски добродетели.
Замислям се за смисъла на тези три думи към днешна дата. Какво са те? Собствени имена на риалити звезди от едно шоу, където един брат всичко вижда? Клишета от стихове, песни и фейсбук статуси? Стремеж ли са, вдъхновение, потребност? Къде е мястото на тези християнски добродетели в съвременното общество?
Вярата, Надеждата и Любовта с главна буква днес са изрусени, с вафли в косите и множество пръстени. Те олицетворяват диалекта, първичността, стремежа към бърза слава и лесно забогатяване. Храна за консуматорското общество, в което живеем. Повод да размахаме пръст. Да се подиграем. Да се разграничим и да „поцъкаме“ неодобрително. Но рядко да сменим канала.
Вярата, надеждата, любовта и мъдростта- с малки букви... Сякаш стана модерно да говорим за тях. Хаштагове озаглавени така заливат мрежата, докато вярата на българина едва поема въздух изпод разрушените храмове в обезлюдените села.
Поповете показват часа на Бог на скъпите си часовници, разбират се с него „едно за теб, едно за мен“ и се мятат на скъпите си „червени Ферарита“, кръщенетата и браковете са за хората с пари. Тук-там се срещат онези чисти сърца в черно расо, които строят приюти, помагат на бедните, дават убежище на наркомани и бездомни. Вярата и църквата се разминават. Бог е бездомен. В манастирите се спи срещу заплащане.
Надежда. Не, не Захариева, нито Нейнски или пък Михайлова. Надежда за страната ни с малки букви. Надежда за децата тук. Надежда за достоен живот. Надежда, че някой ще оправи България. Надеждата като клише. Днес, единственото, което носи надежда е талончето с големите печалби. Хазарта като надежда и надеждата като хазарт.
Любовта. Нея слава Богу я има. В нея ми е и вярата, и надеждата. Любовта, с която изкупихме картините на онази достойна старица, продаваща пейзажи, за да спаси здравето на децата си. Любовта към живота на болните българчета, които ежедневно, не Здравното министерство, а ние като народ, с нашите левчета, спасяваме. Любовта ни, която ще спаси паметника Шипка. Любовта, която ще спаси, нас, страната ни и душите ни. Делото на София днес не е похвално в моите очи. Не съм богохулец. Искам да бъда мъдра, няма да гледам как някой убива моите вяра и надежда. Не го правете и вие.
Снимка: http://cfile219.uf.daum.net/image/151EF1414DB4D6AC08BDC0
