Нямах намерение да споделям впечатления от пет дневния си престой в островната държава. Там където често срещаме работещи  българи и на всеки правят впечатление прекрасно изградената енергийна и пътна инфраструктура – магистрали, шосета и зигзагообразни черни пътища по всеки втори от застроените хълмове-чукари. Оголени каменисти възвишения с рядка растителност, но чудесно виреещи разноцветни олеандри по всички пътища и в цялата междуселищна ландшафната архитектура на острова. Като изключим планините Тродос (1952 м.н.в.) и Кирения(1024 м), значително по-високи от нашата Странджа, различията са доста много и несъпоставими. Единствено в крайморската близо 100- километрова ивица на трите странджански общини Созопол, Приморско и Царево има нещо общо – красиви плажове с много по-краткотраен туристически сезон, но и с далеч по-богата и красива растителност. И докато няма как да променим природните дадености, то най-ефикасното им ползване и развитие на потенциалните ресурса изцяло са в ръцете на хората от местните общности и на регионалните власти. За това реших да споделя с какво може да ни бъде от полза опита на местните хора от двете национални общности в Кипър.

      Кипърската държава е прекрасен пример за това как само един традиционен местен продукт – сиренето Халуми(Haloumi) води до развитието на икономически отрасли в земеделието и промишлеността, отваряйки широкия европейски пазар за него с годишен износ около 250 тона. Това става след една рекордно дълга процедура от 2014 г. пред ЕК, където млечния деликатес получава европейска регистрация като продукт със „Защитено наименование за произход“(ЗНП). Нима в толкова многото  различия между остров Кипър и пълния с контрасти югоизточен регион Странджа не можем да намерим общото към една уникална възможност да последваме опита и усилията на кипърци? Това е напълно реално  и знаете ли защо? – Защото тук също имаме хранителни деликатеси с традиционно-специфичен характер, чието наименование и специфика изцяло покриват критериите на европейския Регламент № 1151/2012 и Наредба 5/13.08.219 г. на МЗм на РБ за храни с традиционно-специфичен характер.

       България вече има продукт със ЗНП и това е Странджанския манов мед. В процедура на одобрение в ЕК е и Странджанския билков чай. Следващият продукт, абсолютно отговарящ на критериите да получи ЗНП това е широко известното „Странджанско дядо“. А защо не и по-малко известния „Етърник“? – това са продукти със запазени традиционна технология и съставки, както и с уникални органолептични характеристики, високо качество и хранителна стойност. Те все още се радват на популярност сред местните хора, а и в цялата страна. Но не е нормално „странджанско дядо“ да се произвежда и предлага на пазара от други региони – дори и при спазване на определени рецепти вкусът и качествата са различни.

За това призовавам местните власти и бизнеса в петте странджански общини Средец, Созопол, Приморско и Царево заедно да обсъдят възможностите за създаване на сдружения от всички потенциални производители на суровините и крайните продукти на тези местни деликатеси. Да стимулират предприемачеството и партньорството между бизнеса за разгръщане на сериозна разяснителна кампания и конкретни практически действия.

     Това ще насърчи развитието на местната индустрия, а Защитеното наименование за произход ще спре производството на имитиращи продукти в други части на страната. Дори и в технологично напреднали месопреработватели в региона при спазването на традиционните съставки и технология за производство, сушене и съхранение, продуктът може да получи европейски патент за качество с право да се произвежда единствено в региона.

Надявам се тази огромна потенциална възможност добре да се осъзнава от всички, милеещи за своя край, както и от сегашни и бъдещи управници, ако държат да оставят добър спомен за себе си. Остров Кипър е само един от малкото примери, който ни дава урок по рационално използване на местните традиции, оползотворяване на природни ресурси и насърчаване на човешкия фактор към смислени дейности за икономически просперитет.

 

Киро Проданов, ръководител на сдружение „ДАР-3“ за производство и оползотворяване на Странджански билков чай.

Бургас, юни 2023 г.