В неделя, 11 септември 2016 г., из медиите плъзна слухът, че правителството на Борисов възнамерява след два дни да вземе решение, с което да замени утвърдената вече от него кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН с тази на друга българка, заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева.
Разбира се, по телевизиите веднага се появиха министри, включително и вицепремиерът Бъчварова. Те обаче нито потвърдиха, нито отрекоха автентичостта на новината. Постъпиха по соломоновски – може и тъй, ама може и инак.
Лесно е да ги разберем обаче. Ако кажат каквото и да е - “да” или “не”, и с едното, и с другото, може да разгневят олимпиеца от Банкя и да се лишат от постовете си. А това едва ли съвпада с желанията им.
Там е работата, че олимпиецът в мъглата от любимата си пура може да е процедил някоя мисъл, но съвсем не се знае дали тя ще е последната. И през колко салта ще премине тя, докато окончателно изКристализира. Или не изКристализира.
Преди по-малко от месец, когато Ердоган тропаше по масата, а европейските лидери подскачаха от този неприятен за изтънченото им ухо звук, коментатори наричаха Борисов прост вестоносец. Сега обаче кой знае защо и как с тази роля се е заела Меркел, взела присърце идеята да пита Путин дали той би приел кандидат на България за поста генерален секретар на ООН да бъде Кристалина Георгиева, а не Ирина Бокова.
Руснаците обаче не си замълчаха, както може би се е очаквало. Според тях на Меркел много ясно й е било казано, че “издигането на кандидат за поста генерален секретар на ООН от дадена държава е изключително и само суверенно решение на тази страна, а всякакви опити пряко или косвено да се повлияе на подобно решение са неприемливи”.
Казусът всъщност е прост и ясен. Отговорът на въпроса кой има повече шансове – Кристалина или Бокова, също е известен. Георгиева не е участвала в проведените досега гласувания в ООН, които последно на 22 август 2016 г. определиха челната тройка, в която са Бокова и кандидатите на Португалия и Словения Антониу Гутериш и Данило Тюрк. И няма начин тъй, от небето, тя да се сдобие с позитивите на Бокова и да се намести в тая тройка.
И тук вече нещата като че ли се заплитат. Може да се предположи, че реформаторите и патриотите са притиснали Борисов за смени кандидатурата, като са го заплашили, че в противен случай ще оттеглят подкрепата си за правителството и то ще падне току преди президентските избори. И премиерът да е бил изправен пред сложен избор – как да звънне на Путин да го пита дали би приел Кристалина?
То всъщност никакъв избор няма Борисов, да си говорим истината. Путин чака от него да си платим милиард и нещо за реакторите за АЕЦ “Белене” и железобетоннни гаранция от ЕС за “Южен поток”. А премиерът ни няма нито едното, нито другото.
Тогава как да му звънне? Да го пита как е каракачанското кученце, което му подари преди време в знак на вечна вярност и любов? Или дали ще прати пак следващото лято руснаците по родното Черноморие, а не в Турция.
Не върви. И може би затова е помолил баба Меркел да сондира, а той да потропва нервно с пръсти по бюрото си в очакване на отговора.
Разбира се, това във всички случаи би бил само черно-бял анализ. Който може и да няма нищо общо с истината. Тук е важно какво мислят така наричаните Велики сили – постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Защото каквото кажат те, това там и става.
Напълно е възможно една или няколко от тях да са обяснили на Борисов, че Бокова не е желаният от тях кандидат. Но тъй като позицията й е много силна в момента (да не забравяме, че първоначалното условие беше следващият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа и жена!) да правят всичко възможно да я елиминират.
Което със сигурност ще стане, ако Бокова бъде сменена с Кристалина. Защото последната няма шанс дори колкото кутре на пеленаче. И след това на този пост да бъде коронясан един от останалите двама кандидати. Поради липса на друга възможност.
Всичко това напомня за едно знаменателно събитие в нашата история, малко познато на мнозина. Точно преди 100 години, на 26 септември 1916 г., патриархът на българската литература Иван Вазов е предложен за Нобелова награда.
Да, ама от тогавашния кръг “Мисъл”, са имали нещо против. И са започнали, точно както сега, да пишат по тогавашните медии и да отправят прошения със своите велики Мисли към европейските политици това да не стане.
В резултат кандидатурата на Вазов просто отпада. И факт е, че досега няма българин, удостоен с това звание, ако изключим Елиас Канети, който е толкова българин, колкото кока-колата е родно изобретение.
Трябва обаче да разберем и Борисов. Никак не му е лесно да поддържа ред в герберския керван, когато реформаторските и (лъже)патриотичните кучета непрекъснато лаят и се чудят само за едно - как да му вгорчат живота. А да падне правителството тъкмо преди президентските избори през тази година съвсем не му се иска на банкянския мъдрец. Зер за това ли се е борил вече толкова години?
Но то всичко това ще се види утре. И ще стане ясно българските интереси ли брани Борисов или чуждестранните. За пореден път, всъщност…
На снимката: Съветът за сигурност на ООН заседава
Снимка: segundoenfoque.com
