В понеделник в София и в Бургас ще има заседания по съдебни дела, свързани с казуса Алепу. Страна в едно от тях е и Община Созопол. Кметът на морския град Тихомир Янакиев направи люпобитен коментар по случая. Публикуваме го без редакторска намеса.
-На 4-ти е делото...
-Кое дело?
-За Алепу.Ти какво мислиш?
-Абсурд, трябва да се събори. Не може този мастодонт да е там! Не може!
-Да бе. Ми после? - провокирам го.
-Е, кво? Нали вече не е общинско? - Жорката се почесва по главата. Мисли нещо. Спомня си как преди двадесетина години Общинския съвет единодушно е гласувал този имот да влезе в съвместно дружество с частна фирма за строителство на сгради. Общината е щяла да печели от това. После новия кмет, решил бързо да финансира мегаломанските си проекти предлага и убеждава Общинския съвет да продаде дела си, разбирай земята, за няколко милиона. Страхотно, а после главният му архитект издава документи за строителство, които сега са в окото на бурята със съмнението за своята правомерност.
Аз също помня добре това. Бях част от общинския съвет, приел съвместното дружество. Не бях от онзи общински съвет, който продаде дяловете ни ...Сега съм нещо друго. Опитвам се да намаля вредите от действията, причинени от предишния Главен архитект. "-Ще предявим щети за загуби и пропуснати ползи"- представителят на инвеститора нервно попива потта по челото си.-Разположил се е в кабинета ми и стиснатите му до бяло кокалчета на ръцете подсказват сериозност на намеренията му"-Общината ни е издала разрешителното за строеж! Ако не е било законно да не го е издавала! Ще ви съдим!"
Знам, че е прав от неговата камбанария. Десетки пъти съм огледал издадените им документи...И ние водим делата...
"- Милионите, които сме налели трябва да се върнат някак! Проекта ни е добър! Не мислим, че хрумването това да е "къщичка за птици" е честно към нас!"
И аз не мисля, че е честно, най-малкото, че Общината е била в основата на всичко преди 17 години, но това е живота- всичко се променя.
-Добре де ако загубим какво следва? - Жорката се е опулил срещу мен. -Ще спре ли да се върти Земята?!?
- Не, Жорка. Ще ни съдят, ще платим няколко милиона. Ще трябва да намерим парите от някъде. Ако съборят "къщичката за птици" ще трябва да депонираме тоновете бетон някъде. Разрушената природа ще може ли някой да възстанови? Ако не я съборят някой ще трябва да поддържа това нещо, така че да не застраши околните съоръжения, каквото е пречистващото на Свети Тома.
-Добре де, ти искал ли си го наистина това?- Жорката е вперил поглед в мен.
- Никога не съм го искал. Не исках и Буджака, и Санта Марина не исках, но това е положението- те донесоха и ще носят пари. С продажбата на земите, с данъците след това, с работните места...Това е истината, Жоре.
Махаме крачолите покрай бетонния мастодонт извил снагата си над нас. Морето нежно гали краката ни, а те потъва в сребристия пясък, стъпка след стъпка. Шофьорски плаж е проточил снагата си пред нас- дълга, изящна, предизвикваща...
