Комунизмът беше престъпен, защото забраняваше не само да пътуваш свободно, но и да мислиш свободно.
Иван Бързаков
Timeline
1968 –‘69
01.Януари - Дейвид Гилмор – поканен да се присъедини към Пинк Флойд. Щото на Сид Барет мозъка е позапържен яко от LSD и не вдява. Путифила Роджър Уотърс - още нормален.
05. Януари - Александър Дубчек Оглавява Чешката КП. “Социализъм с човешко лице“? Горкият Дубчек. Горката Чехословакия!
05. Юни – Сирхан Сирхан, палестинец, убива Боб Кенеди, брата на JFK. Съдба…
21 Август – Варшавския Договор И БЪЛГАРИЯ, Българската армия нахлуват като бандити в Чехословакия! „Тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!“ Говняри! Къде бяхте тогава,защо не врякахте по улиците против изпращането на български войници в Чехия!
18. Ноември – България. Дадени за печат разказите на Ерих Кестнер. „Слово за Първия учебен ден“
22. Декември. „Абсолвентът“ с Дъстин Хофман, абсолвент. Прави яко секс с Ан Банкрофт – MILF-ка, приятелка на семейството, омъжена… и не хлипа на маминка, че ооо… бил прелъстен, ооо…! Мрете моралисти!
1969
03. Януари. Конфискуват плочата на Джон Ленън “Two Virgins” Обложката била „неприлична“! Плочата е боклук, жалка, няма дори музика, шумове, газове и тем подобни и не е и авангардна или провокативна. Гола Вода. Ленън и Йоко – голи и пошли. „Голотата Продава“. Чалгарските „диви“ най добре знаят.
24 май. Празник на Културата. В България - „Народна Култура“ народен вестник за народа. Орлин Орлинов - стихотворение - „Парторг“ (ПвИ) – Парторга, който построил в завода бани с римски мозайки за работниците. О.О. да не е бил на LSD? Или на Гъби? Още – Павел Матев- цитира Т.Ж…
24 май. Том Джоунз на Копа Кабана стейдж – Ню Йорк. Жена от публиката си сваля бикините и ги дава на Том! Той си избърсва потта и ги връща на жената. Възниква един от най култовите и устойчиви ритуали на рок концерти! За десетилетия напред. Мрете и вие, феминистки. …Ей…не ми се мисли ако беше някой, ъ.., наш, …дето много се потел докато …“родната полиция ни пази“ какви гащури, какви чудо биха му забърсали потта! Айй, без майтап – правят ли го и на неговите концерти? Интересно би било J
20. Юли. Аполо 11. Човек, американец, на Луната! „Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството“. Масов мор от завист и злоба от Москва до София и обратно! НО АЗ ЗНАЕХ ВЕЧЕ СЪС СИГУРНОСТ, че болшевизма ще се сгромоляса! Това беше времето на историйката ми.
Чети по нататък J
И… Ето ви история – от всичко по малко. Малко (шпионскa) интрига, разкрита тайна, стеганография, цензура ( Не, не! Тя е МНОГО!).
Този … разказ, вероятно би трябвало да е за т.нар. Ден на Народните Будители. Но понеже след вялото оживление и дежурните вопли, стенания и фалшив пламък от електрическа камина – да, дежурните интелектуалци - за дежурния повод. Деня на Народните Будители - отработен неискрен импулс на графомани – и следва целогодишната Дрямка на Народните Успиватели. Вярвам - неспящите четящи ще видят и днес нещо интересно – и…като страничен ефект – неочаквано, вероятно – ще разбудя интерес и към Ерих Кестнер – и най вече – великолепния му разказ „Слово за първия учебен ден“ ! И не бързайте да го търсите в Интернет, неее… малката шпионска интрига е завързана да го намерите в книжката „Как не Станах Екзистенциалист“ „Профиздат, 1968 г. ПРЕКРАСЕН разказ!
Там започва, тази история за индулгенция за цензурата!
B.T.W.
Важно. Пред прочутата сграда в Ленгли има тайнствена скулптура – четири страници от метал – високи 4 метра и и към 20 метра дълга със зашифрован текст. „CRYPTOS”. (Пише в Интернет - ПвИ по нататък J).
Този разказ - Слово за първия учебен ден“ Трябва да бъде – по подобен начин, стоманени страници – или изсечени от гранит - пред Министерството на просветата! (Или Министерството на Прасетата©, по Животинската ферма) И задължително да питат: „какво разбрахте от този разказ“ при назначаването на хора решаващи бъдещето и съдбите на децата– без значение дали в някое затънтено градче или парвенюшка гимназия, лицеи (или май има само едно такова, „ лицей“)… И обезателно (в скулптурата) - с малката, лаконична илюстрация на прекрасния рисувател Борис Димовски (ПвИ).
За Борис Димовски – духът на за тази история: Щедър в рисуваческата си лаконичност, мъдър в пестеливостта на рисунката си невероятно точен, и весел. Ироничен, саркастичен, непрощаващ… и иносказателен.
И сега - към същината на разказа ми – да се върна в началото. В музиката има такъв похват.
1979 – 1990 …Единадесет години контрашпионажа на комунистическо-слугинска България - ВГУ ДС води дело срещу мен (ДОН) - „Интелигента“. Игра на Думи? – „Интелигента“ - Интелигентния или Intelligence – разузнавача, демек -шпионина. Цели единадесет години - до март 1990 – бях „заплаха за националната сигурност на социалистическата държава – съгласно документите по делото ми. Защото идиотите от милицейската държава, са сметнали , че наблюдателност, любознание, логично мислене – са присъщи основно на шпионите. И Враговете! Щом Мисли – е ВРАГ.
„Another Brick in the Wall“ ! Е аз не бях и не исках. И не можах да бъда още една тухла в Стената
Прочее, детайл - 1997 год. – получих покана писмена – да се присъединя към световна организация (?) на ветераните от шпионажа, военното разузнаване, и контрашпиони от двете страни на бившата“желязна завеса“ в борбата им срещу тероризма, организираната престъпност, наркобизнеса и т.н. Тъй като работата ми се видя малко патетична, нещо ми напомни някаква книга на Роберт Лъдлъм а и както дебело съм подчертавал – не съм бил никога ничий разузнавач , ако и по природа, вероятно мнителен и подозрителен ( и колкото и изкусително да изглежда – визитна картичка - „Джендов, - разузнавач - ветеран“) – вежливо и възпитано отказах. За късмет – имаше и някое и друго познато име случайно в управителното тяло на WSO и питайки разбрах, че не е джумбуш работа, или фишинг, както сега се казва.
Прочее между основателите имаше и Украинци и Руснаци и .. любопитно ми е сега как и дали се борят съвместно J. Да повторя – отказах -сбъркали са! Недоразумение, вероятно.
Защо споделям всичко? Ами… ако само разкажа историята без „шпионската част“, само литературната – може би ще има „мижав интерес“, ха, ха! А от шпионажи, афери, мънички или големи тайни, … всички се интересуват.
Примери …Сутрин рано в ЛЕЛЕ(!)визии -Топ експерти които не могат да открият къде са си турили чехлите – нежели бандюгите - сумтят умно в телевизора, след тях - легион експерти по националната сигурност от елитното общество на копи-пейст балалайките… които и прочетеното във вестника не може да разберат … Но народа следи с интерес. Прочее, по достоверни(!) статистически данни около 95% от ценната информация е в открити източници.
И така:
Стеганография. Начин за писане на скрити съобщения по такъв начин, че никой освен получателя да не разбере за съществуването на съобщението. (разликата с криптография, ПвИ)
Или освен някой особено наблюдателен не може да разбере факта, че има някакъв сигнал, съобщение.
ИСТОРИЯТА В ИСТОРИЯТА. 1968/69
Another Brick in the Wall
И отново(!). През 1969 бях ученик. Помните ли Втората част на „Another Brick in the Wall“ - 1979 ? Е, аз не бях и не исках - И не можах да бъда Another Brick in the Wall.
Тогава - ’68 още, купих разказите на Ерих Кестнер за които стана въпрос в началото. С прекрасните илюстрации на Борис Димовски (вж. обложката) –и преди месеци, отново, заради разказа ми – купих и втори екземпляр по Интернет.
Гледайки Обложката тогава, (бъдещия шпионин - „Интелигента“ ) забелязах доловимо несъответствие между рисунката на Б.Д. и бронзовото кръгче в Десния горен ъгъл. Освен това, като че ли напечатано допълнително, с друг вид боя, по грапава от гланцовата обложка, очевидно нещо допълнително, след напечатване на корицата. И така – взех ацетон, (купете си книжката и …трийте внимателно кръга – докато го изтриете -внимавайки да не изтриете и печатарското мастило отдолу – защото отдолу – ДА, Под петното е същината, скритото съобщение на художника!
И на еманацията на шизоидната милиционерската цензура, на болшевишката параноя и идиотлък! На цялата комунистическа идея за контролна мислите и несвобода!
Стеганографско цензурна ПАРАНОЯ. Скрита е не информацията, а самия носител!
Както виждате отдолу – рисунката, като библиотечна сигнатура – кръгче, но с неповторимата криволичеща „Борисдимовска“ линия - и ръка, която благославя и надпис „Библиотека Индулгенции“. Идиотите от цензурата са предполагали, че са скрили иронията, присмеха, под кръгчето. Дебили. И са произвели цензурен, болевишко дебилен стеганографски куриоз!
Entrefilet
Тия всички от Второ, Шесто и останалите безделници, хрантутници и паразити – милцунер-доносители, младши и старшии всякакви разузнавачи и слухачи… - Тия, за които уиски със шан-фастъчки беше едновременно и стигма за Запада, и езическа ритуалност някаква - сърбайки уиски и хрупайки шан—фастъче - все едно изпиват кръвчицата на врага (с лед и без лед) и дъвчат плътта на врага символически и вкусно грухайки шанфастъчки. Порок и ритуал едновременно, преживяване, вълнение …хем мразеха запада,хем му обичаха благините, обичаха уискинцето и джинсите Левис!! Ей…уискиии! Уиски ривър ин май майндJ
Врага, който правел „попълзновения“, видиш ли ти, (да му… и думата идиотска), ха, ха. И тия уискино шанфастъчени цензори бяха обрасли издателства, писателства, телевизия единствена …цензура на карикатури, картини, музика…
И са се страхували, идиотите, от най малкия намек за съмнение във „великата шаячната правда“! Дори едно „намигване“ за критичност да допуснат бе, така, от добро сърце – не!! Мерзавци!
Невероятно бе!
Никъде никой и НИКОГА не е направил това мъничко откритие, не споменал за ТОВА! За „библиотека индулгенции“ и епизода с цензурирания художник Димовски.
Удивително как никой нищо не се е сетил за „Как не станах…“ (е, освен мен, скромно да кажа) и мисля, несправедливост на историята някак си спрямо Димовски и сега я поправям!
Езоповската рисунка на Димовски, в комплект с олигофренската цензура е ярък, кинжалнен, ослепително-светкавичен дори пример за цялата комунистическа гной в културата, книгите, изкуството…Гуреливата душа на цензора! Типове изскочили от пандемониума на Бош!
Сит БКП-ДС търбух и за свободомислие глух
За „Лютите Чушки“ „сития търбух…“ известни най вече и благодарение на рисунките на Борис Димовски е писано не малко.
Заявявам, че съм преровил Интернет – пълен с всичко - с локуми или истини - скучни или умилителни, украсени, избелели, избледнели, доизмислени и измислени… приповдигнато вълнуващи или изцяло пропити с конфабулации спомени! И подправени спомени. Като комунистическите паметници! Тези антени на злото излъчващи непрестанно лъжи и пропагандна отрова! И не съм намерил нищо за този епизод.
…И така 50 години… никой друг не е намерил този куриоз на болшевичата цензура на печата и мисълта!
Толкова години – минавала е книжката в лични и обществени библиотеки, очевидно е била и четена и като виждам - дори и днес - много хора я продават и онлайн, и никой , никой не е забелязал никой не се е сетил, че нещо не е наред с тази корица! Това е опасността на комунистическата пропаганда! Да не виждат очите очевидното! Да мамят сетивата с безпаметни паметници на измислицата, на неслучилия ни се живот!
Никъде нищо не е писано за този „журнален“ пример на цензура. Индулгенции?!? За социалистическия „бит и душевност“?
А ако– тези които четат разкажат и на други, които не четат тази история – нека в дългата сива целогодишна нощ на народното Успиване да има и малко среднощно събуждане. Е, стане някой през нощта да си вземе нощното гърне под кревата, па си пусне среднощен джаза и хване някоя книга. До като заспи. Индулгенция - на промоция.
И повярвате, песните на Жоро Минчев/Васко Кръпката - …„Спомен за Щеката“, „Равносметка“, „Блудния син“ ….“Кака Мара от Подуенската гара“ … са си чиста истина! Така БЕШЕ! Вярвате ли, че Режима е имал друго образ освен на садист с трепан (ПвИ) в ръце?!
А мега клекалото на Бузлуджа – да се събори!!**
* Всички тия нахилени, самодоволни, изглупели, онаглели и натровени от болшевичата смрад младежи които стенат и вопият за запазване на гига-клекалото на Бузлуджа и другите съветски обредни жертвеници на чийто камък , ритуално, поколения след поколения изпепеляват паметта си, съвестта си - да прочетат Анатолий Рибаков „Трийсет и пета и други години“
**И бъдете хора!. НЕ наричайте сбирката на ужасите, кича, несвободата, безвкусицата, цензурата, глупостта, бездарието, слагачеството на цяла една опозорена интелигенция, облигавила едни сатрапи и думбази - Музей(?) на социалистическото „Изкуство“. То е музей на социалистическия позор!
Dr. Веселин Джендов, MD, BCBSS - Honored member
Срещу Д-р Джендов Комунистическата Държавна Сигурност – (Второ Главно Управление – контраразузнаване) над десет години води Дело за Оперативно Наблюдение (ДОН) с псевдоним „Интелигента” - 28602/79 – като представляващ „опасност за социалистическата държава
Заставам зад всяка дума написана от д-р Джендов! Несъгласен съм само с мекотата на словото, с което Веско борави в статията! При обикновенния разказвач след написаното следват псувните,но познавайки Интелигента и приятеля ми Веско,повярвайте ми,той има много по-цветен ,точен,саркастичен изказ и език ,с който той може още по-силно да жегне,дамгоса, попари и обгори комунягите, но е и жалостив и пак ги е пощадил!!! Защото е благороден финяга !!!