Не в гласуването е демокрацията, а в преброяването. – Том Стоппард, от комедията „Jumpers“, 1972 г.

Да бъдеш политик е голяма отговорност – Emily Dickinson, перифраза

Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото. – Стоян Михайловски , от „Книга за българския народ“, 1897 г.

В политиката няма страдащи от анорексия (безапетитие), всички боледуват от булимия (вълчи глад).    

 

 „Кеворк Кеворкян ми е мил, но истината ми е по-мила“ – модификация на „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила“ (Аристотел). Вярно е, че сме „Държава, подпряна с крикове“ (28 октомври 2024 г. в национален всекидневник), но не одобрявам иронизирането му на „леденото хоро, на което са се хванали стотина главанаци“. И особено – „брюкселските ЕвропЙици“, когато „отвсякъде се носи грохота на затръшквани врати“.

Но вратите на ЕС са отворени за добре-мотивираните научни проекти. Например, организирането от професорите Ружа Панчева и Антон Тончев  от Медицинския университет-Варна на Международната конференция за детското хранене и развитието на нервната система, проведена на 25–27 октомври във Варна, финансово осигурена от проекта „Повишаване на постиженията в транслационната медицина (MUVE-TEAM), одобрен от ЕС.

Един от лекторите беше д-р Георги Богданов от Нов български университет-София и изпълнителен директор на Националната мрежа за децата – нейните основни цели са подобряване на детското здравеопазване и образование.  Обаче апатията и неофобията („страх от новото“, неразбиране, неуважаване на новото) от страна на правителства, институции и бизнес са спирачка за осъществяването им. Поздравих д-р Богданов за прекрасната лекция, изнесена със знание и ентусиазъм. Запитах го колко време ще издържи да се бори с вятърните мелници, като Дон Кихот де Ла Манча, в страна, в която здравеопазването и образованието не са приоритетна политика, а само предизборни обещания?

На 24 декември 2022 г. Eurochicago.com публикува публисето ми „Свирепа демокрация в очакване на ново правителство“.  През 1969 г. американецът Мъри Гел-Ман, за когото в едно списание бе написано: „Не е лесно да бъдеш човек с мозък и душа, в страна с много политици с половин мозък и половин душа“, получи Нобелова награда за физика за откриването на кварките – „странните“ и „чаровни“ елементарни частици. В книгата си „Кваркът и ягуарът“ той пише за учителка в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на другата сутрин написал: „Вчера видях, че убиват прасетата на съседа. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: помощ, помощ, помощ…“. Така съчинението станало точно 300 думи.

Като чуха това, прасетата започнаха да викат: „Мамка им и политици, никакви се не обаждат“, перифразирайки „Мамка му и прасе, ….“ от сборника с разкази “Свирепо настроение“ на Йордан Радичков. И запитаха: „Като са такива политиците, защо хората ги избират?“

Преди 2-3 години един от националните ежедневници публикува статията ми „В очакване на „българин, спуснат от машина“ – перифраза на Deus ex machina (Бог от машина) – неочаквана помощ, описвана в древногръцките трагедии, където безизходните ситуации се разрешават от “Бог, спуснат от машина“. Но не и на сцената на Народното събрание (НС). Casus Belli – този латински термин, означава „повод за война“. Днес българските депутати много често намират такива поводи. Не спира „войната на всички срещу всички“ (латински, bellum omnium contra omnes) – и така, кутията на Пандора пак остава отворена в НС – оттам и в обществото. Дуалистичната парадигма „ние срещу тях“ и „аз срещу него“ не може да създаде правителство с мандат от 4 години, а някакъв псевдокоалиционен мутант за няколко месеца, последвани от осми извънредни избори – може и извънредно положение.

Тогава, спомняйки си за „1984” на Джордж Оруел и „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега и Гасет, Народът запита: Докога невежеството, алчността и аморалността ще продължават да бъдат сила? И достигна до логичния извод, че именно това е главната причина за тоталната криза – политическа, образователна, здравна и демографска.  Следователно, спешно необходима е появата на „Нови хора“ (Homines novi) в НС и МС – депутати и министри  с „променен начин на мислене“ (гръцки, metanoia), което означава и „прошка“ – привилегия на мъдри хора.  Именно те могат да променят философията на политиката за по-добър живот на българите – нарича се „промяна на парадигмата“ (paradigm shift). „Новата парадигма трябва да бъде не само различна, но и по-хубава“ – думи на американския философ Thomas Kuhn, автор на книгата (1962) The Structure of Scientific Revolutions („Структурата на научните революции“). „Революциите“ се отнасят не само за науката, но и за други човешки дейности. Включително – за политиката, особено в нейната сегашна ситуация, когато едни политици обещават стабилност и устойчивост, други – борба с корупцията и реформиране на съдебната система, трети – „ново начало“ с неуточнени перспективи. Те нямат коалиционна култура, а са водени арогантно (по харвардски) от егоцентричното си (магнитофобско) поведение.

И пак достигаме до „Мамка му и правителство, никакво не се обажда. Ами сега къде да го търсим? В тази държава всички са дошли на власт да крадат, но никой не е дошъл да дава. Неграмотници, за вас няма ли правилник за морал, не знаете ли вие правилника, бе!“. Затова за неопределено време се отлага мечтаното редовно правителство.

          Лечението? Просветените и морални политици имат мисията да хуманизират* политиката и обществото. Както правеше Господин (Дико) Тонев (1955–2021) – пример за подражание за почтен и ерудиран политик, създател и водач на партията „Българска демократична общност“. Много малко избиратели, обаче, разбраха Господин Тонев, когато той кандидатства за президент на РБ през ноември 2016 г.: само 6 855 (0.18%) гласуваха за него, докатo за Румен Радев – 973 754 (25.44%). Тази огромна разлика е резултат на това, което няма да се изморя да повтарям: системно поддържаната необразованост води до неофобия, която пак остави отворена кутията на Пандора. На дъното ѝ пак чака „Надеждата е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на българите“ –  написано от Фридрих Ницше в книгата „Човешко, твърде човешко. Книга за свободните духове“, 1877 г.

Според мои наблюдения, интелектуалната и морална характеристика на водачите на „Единение“, „Синя България-КОД (Консервативно обединение на десницата)“ и „Ние идваме“ е значително по-стойностна от тази на водачите на старомутрието, което някои наричат „системни партии“, а другите партии били „дребосъци“, които не трябвало да участват на изборите.

         Затова споделям следната „пожелателна мисъл“ (wishful thinking): образователен ценз при гласуването е добро лечение на българската избирателна система, целящо постигането на меритократична демокрация – “аристокрация на заслуги” според Платон. И според големият учител Теодосий Теодосиев – Vox Plato, Vox Teo Vox Dei.

          Важнопис

О, страшен мъжки свят – и силен!

Казармен, униформен свят!

Метален, стъклен и мастилен… – Христо Фотев, от „Възхвала на жените“

„Великите сили“ да спрат да се надпреварват в правенето на оръжия – стратегии, наричани „опазване на мира чрез превъзходство на силата“ (рeace through strength)  и „изпреварващо разузнаване“ (аnticipatory intelligence). Да правят всичко за доброто качество на живот на хората и на науката, образованието и културата (НОК) – иначе светът може да бъде НОКаутиран… в третия рунд. Зависи ли това от кой – червеният слон и синята магарица – ще бъде новият президент на САЩ? Избирателите ще повярват на гениалния Илон Мъск (за Тръмп) или на поп певицата Тейлър Суифт (за Харис)? „Добре, Тейлър, ти спечели. Аз ще ти направя дете и ще пазя котките ти с цената на живота си“, написа Мъск в социалната си мрежа Х.

Политиците вероятно не знаят, че вече има хуманизирани мишки, които са модели за изследване на различни човешки болести. Затова нека не ходят само във Вашингтон и Брюксел, а да отидат и в Jackson Laboratory (JAX) в Bar Harbor, щата Maine,  САЩ да видят как се прави съвременна транслационна биомедицинска наука. И да се споразумеят за разкриването на JAX в България, каквито има и в Япония, и в Китай.