Сагата ЧЕЗ

Цирковото представление ГЕРП (Гинкиното ЕРП) достигна вече неподозирани комични висоти…

Цирковото представление ГЕРП (Гинкиното ЕРП) достигна вече неподозирани дори в нашата държавица комични висоти. Явява се Гинка пред телевизионните камери вчера сутринта в компанията на вицепремиера Дончев и финансовия министър Горанов и първото, което ни казва, е че сега се била запознала с премиера Борисов. И той с нея.

Цялата страна се тресе от скандала с продажбата на ЧЕЗ, а тя ни сервира като предястие тая тривиална вест. Не че е кой знае какво, но, поднесена по този начин, новината като че ли повече посява съмнения, отколкото да ги разсейва.

Но да продължим. По думите й, Гинка заминавала за Чехия, за да пита ЧЕЗ скланят ли те вече подписаният 15-килограмов договор, който тя домъкна в чантата си оня ден, да го хвърлят на боклука и да почнат преговори за нов, щото премиерът искал да има контрол върху сделката и върху дружество.

Поради очевидната си неопитност Гинка тук пак сгафи. Е, не трябваше все пак така точно да цитира Борисов… То, че премиерът отдавна се идентифицира с държавата, го знаем, но предвид ширещото се мнение, че тъкмо той се е спретнал да си напазарува ЧЕЗ под прикритие, Гинките думи прозвучаха почти като самопризнание. И явно се наложи някой от придружаващите я високопоставени чиновници да я настъпи лекичко, та в следващия момент да побърза да се поправи, че всъщност нямала нищо против вече държавата (а не Борисов) да има дял от акциите на ЧЕЗ.

От друга страна не малко, а много е странно купувачът, който е придобил вече стоката и му остава само да я плати, да пита продавача дали в някой последващ момент може да я продаде на друг. Да не говорим, че в ЧЕЗ това изобщо не го засяга – те си чакат парите и им е все тая откъде ще дойдат.

Странностите обаче не свършват дотук. Още щом се разбра за продажбата, Борисов и правоверните гербери веднага заявиха, че това сделка между две частни фирми и държавата нито трябвало, нито пък можела да им се меси в работите. Явно изненадата сред тях е била толкова пълна, а комуникацията по вертикала, поради закъсняващото търсене от страна на Борисов на правилния отговор – напълно липсваща, за да се стигне до тази абсурдна теза. Пък и журналистите ни се оказаха доста чевръсти и не им оставиха време да отрепетират добре тази част от представлението.

После, когато се вдигна малко повече шум и при липсата все още на инструкции отгоре, герберите взеха да размахват насам-натам друга абсурдната теза – тази, че държавата била лош стопанин, поради което не трябвало да придобива какъвто и да е процент от електроразпределителното дружество. Абсурдна, защото тъкмо в областта на енергетика това никак не върви - атомната ни централа, най-големият ни ТЕЦ -  “Марица Изток – 2”, електроенергийният системен оператор, водноелектрически централи, БЕХ и маса други дружества са държавни и се управляват съвсем не лошо.

За да се стигне вчера до поредната главозамайваща акробатика на ГЕРБ – финансовият министър заяви, че всъщност държавата нямала (вече) нищо против да закупи дори блокираща квота от акциите на ЕРП-то. От което с голяма доза вероятност може да се заключи, че на ранносутрешната вчерашна спявка при Борисов той, вицето му и финансовият министър в компанията на Гинка не са се запознавали, не са си разменяли баналности от рода на “Как си?”, “Как я караш?”, “Много ми е приятно” и тъй нататък, а в пожарен порядък са обсъждали варианти как да излязат сухи от водата.

Причината е проста - в договора, с който ЧЕЗ е придобило ЕРП-то през 2004 г., има една “малка” подробност – че дружеството е длъжно да уведоми държавата, ако реши да продава акциите си. Което със сигурност е направено, защото чехите нямат манталитета на родните политически мутри и няма как да не са си вързали гащите. Което уведомление със сигурност е минало най-малко през енергийния министър и премиера. И никак не върви сега те да се правят на умрели патици.

Но всичко това е далеч от същината на проблема, а само прах в очите на публиката. След твърденията, че зад сделката стоят няколко български банки, след последвалите “открития”, че всъщност не са те, а някакви офшорки с руско-грузинска собственост, вчера Гинка изведнъж заяви, че щели да я финансират някакви си там международни финансови институции. Кои са обаче те, не казва. А защо това да е тайна, щом сделката е толкова чиста?

Отговорът е съвсем прост. Била е подработена сложна схема частни капитали на анонимен български милиардер да бъдат препрани чрез уж отпуснат кредит от някоя световна банка за покупката акциите на ЧЕЗ. И в цялата схема, която дори само за това, че са почнали да я правят под масата, може да бъде заподозряна като престъпна, Гинка е само подставено лице. Защото кой ще я пусне по-далеч от входната врата на която и да е международна банка, ако не идва с достатъчно тежка препоръка, подплатена също така добре финансово? Кой ще допусне до директорските комитети една световно неизвестна притежателка на два или три соларни парка у нас, които номинално я са нейни, я - не, с простото искане: “Абе днес сутринта ми се прищя да си купя “ЧЕЗ България”, та идвам да ми отпуснете кредит?” Извинявам се, ама това звучи достатъчно абсурдно дори за нашата объркана държава.

Скандалът обаче така бързо и шумно се разрасна, че която и да е международна финансова институция, съгласила се да участва в тази схема, както по всичко личи, вече дава заден. Защото тези учреждения никак не обичат да опират пешкира.

А за домашно можете да потърсите отговорите на два въпроса. Първо, кой от 4 януари миналата година е главен изпълнителен директор на Световната банка? И, второ, кой в тази наша обрулена държавица може да даде такива референции на Гинка, че да я пуснат в големия директорски кабинет на която и да е международна финансова институция? И не само да я допуснат, ами и да и обещаят. Е, май само един е…