Като бяла лястовица долетя вчера от Брюксел новината, че Борисов бил решил да си помисли дали пък ГЕРБ да не вземе да подкрепи някакво ново правителство в рамките на този парламент. Защото внезапно се усетил, че ако не стори това, няма вече да го галят по главицата не само “три папи”, както сам преди време се нахвали, но и лидерите в Европейския съюз. И че ще трябва да си копа градинката в Банкя, дето я веднъж в месеца се сбърка да намине някой заблуден репортер от национална или регионална телевизия, я – не.
Новината зарадва измъчваните от мрачни предчувствия за нерадостното си политическо бъдеще реформатори, те подскочиха с неподправен възторг и веднага се заеха да редят фигурите в новия кабинет тъй, че недоволни да няма. И да се опитват да върнат в съзнание изпадналото в дълбока анестезия бивше правителствено мнозинство.
Реформаторите, които бягат като дявол от тамян от каквато и да е реформа, която не е свързана с далаверата им, напоследък са страшно загрижени страната да не вземе да изпадне в нестабилност. И от месец и кусур насам не се спират да говорят, че настоящата политическа криза била най-страшното, което можело да се случи на държавицата ни през това хилядолетие.
Интересното обаче е, че никой друг освен тях и с въоръжено око не забелязва никаква криза в близката околност, още по-малко пък нестабилност, след като сърдит Петко си хвърли оставката, обиден до дъното на душата си от това, че народът този път не се хвана на въдицата му и не гласува за мамата, която той така услужливо му предложи.
И наистина – каква криза, каква нестабилност, какви пет лева? Всичко за настоящата ситуация е съвсем ясно разписано в Конституцията и обитателят на “Дондуков” 2 отдавна трябваше да е назначил служебно правителство, което да движи нещата в държавата до произвеждането на нови парламентарни избори. Президентът Плевнелиев обаче много повече обича да го снимат ухилен, докато се ръкува с тоя или оня партиен лидер, вместо да съобрази, че всъщност точно той генерира онази нестабилност, от която така страшно се бои, като тупка вече повече от месец топката само в своето поле
Както казват умните хора обаче, крушата слива няма как да роди. Така и главата на държавата ни, обхванат от несъмнена политическа носталгия, продължава и сега самоотвержено да изповядва твърде ограниченото откъм интелектуален ресурс верую на шопа. Според което, перифразирано, от ГЕРБ по-високо няма и от мислите Борисови по-дълбоко няма. И няма да има во веки веков по нашите земи.
Но освен вестта, че в главата на премиера в оставка да се е пръкнал мисловен процес на тема: “Що пък да не взема да си спретна аз едно трето правителство?”, от столицата на ЕС долетя и друга новина. Ръководителите на 28-те членки на това обединение, приличащо вече напълно на неизяснения откъм същността си трети пол, били решили да

удължат с още шест месеца санкциите срещу Русия. Защото голямата славянска страна избивала бандитите на Ислямска държава в Сирия и не изпълнявала минските споразумения за Украйна.
То не че самата Украйна ги спазва, не че американци, англичани, французи, турци, иранци, кюрди и други също не трепят ултрарадикални ислямисти в тая и близки до нея държави, ама нали лидерите в ЕС трябва нещо да изблеят на народите си преди да подпишат това решение, спуснато им от администрацията на Обама.
Нашият премиер в оставка обаче честно ги бил предупредил, че тези санкции към добро не водят.
В интерес на истината напоследък той все това прави, колчем се озове в този представителен кръг. Но после послушно си вдига ръчичката след леля Меркел и чичко Оланд в подкрепата на тези същите санкции, които според явно дълбокото му убеждение са много лошо нещо.
Това обаче е обяснимо, и то точно в ракурса на онова, което от повече от месец се случва в клетата ни Родина. Как така Борисов да гласува против санкциите, като това може да доведе до нестабилност в този така стабилен и така единен Европейски съюз?!
То изобщо всички тези приказки за нестабилност и политически кризи нещо съвсем се изтъркаха. Белгия, сърцето на така наричаната за благозвучност Обединена Европа, две и повече години я кара без нормално избрано правителство, ама никаква нестабилност и криза там не се усети. В Гърция и Испания през година правят избори, ама и там никак не се стряскат. Да не говорим за Австрия, Словакия, Унгария, Полша и други страни на стария континент, които си сменят правителствата точно, както е разписано в конституциите им, и никой не вижда в това нищо апокалиптично.
У нас обаче всички по напълно необяснима причина се вцепеняват още от въпроса: “А какво ще правим без Борисов?!” Като че той е бдял над държавата ни през цялата й много повече от 1300-годишна история и само затова е оцелял и оцелява поне засега нашият род и език. И запяват нова песен в зависимост от това дали с лявата или с дясната си ноздра е кихнал сутринта Борисов.
Той и Цветанов много чевръсто смени плочата. Докато преди два дни с лека ирония обясняваше, че шансът да се състави ново правителство с подкрепата на ГЕРБ в 43-то Народно събрание е не повече от 20 на сто, сега заповтаря като папагал, че по-достоен премиер за Родината ни освен Бойко Борисов няма. И не може да има, разбира се.
Сега е ясно какво предстои. Няколко дни ще се реди кои да седнат в министерските кресла, чий баджанак да бъде уреден с топло местенце и коя калинка да налази тази или онази държавна служба. След което всичко това ще бъде поднесено за милостиво одобрение на изживяващия се като султан Борисов.
Който май пак ще склони да стане пастир на некачествения човешки материал, останал по неволя в страната ни. От когото след 13 ноември тази година вече съвсем го е гнус.

Снимка: Vesti.bg