Радосвета Вардева е млад бургаски психолог. Има опит в училищната спихология и работата с деца. В Gramofona.com тя отправя съвети към родителите за насилието, агресията и тормозa сред учениците:

Чувството на безпомощност, което изпитва детето, което е жертва на тормоз и насилие, често обхваща и родителите при сблъсъка с този проблем. Идеята в главата е, че тормозът не може да бъде спрян, че булито (детето, което извършва тормоза) ще остане безнаказано, дори ситуацията може да се влоши. Когато има предположение или е на лице тормоз, необходими са решителни и навременни мерки, които започват с установяване на проблема.

Как да разпознаете дали детето ви е жертва?

Децата, жертви на тормоз, са най-вече нещастни.

Тормозът е явление, което е социално обусловено и жертва са най-често деца, които по някакъв начин не отговарят на приетите норми за пол и външен вид. Това са деца, които са по-слаби физически, чувствителни, предпазливи и страхливи, тихи и необщителни, описвани често от възрастните като послушни. Тези черти дават основание на булито да сметне, че това дете няма да отвърне. Често тормозът е насочен към деца, които по-лесно избухват при провокация, изглеждат или се държат различно от повечето си връстници. В особен риск са децата със специални образователни нужди.

Ако забелязвате необяснима промяна в настроението и състоянието на вашето дете, обърнете внимание на следните неща: неясни рани и охлузвания, промяна на прическата (често косата е отрязвана, скубана или на нея е била залепена дъвка), загубени или повредени дрехи или обувки. Вижте телефона на детето си и социалните мрежи на връстниците му: често тормозът е във вид на обидни съобщения или клипове със злепоставящо съдържание.

Други знаци, които могат да са сигнал за тревога при учениците са: промяна на хранителните навици на детето, разстроен сън, понижена концентрация и намален успех, чести отсъствия от училище и нежелание за включване в извънкласни занимания, самонаранявания, непрекъснати ненужни извинения, повишена тревожност, безпричинен гняв или тъга.

Всички тези симптоми са прояви на състояние, в което детето се намира и е необходимо да се обърне задълбочено внимание какво в действителност се случва. За да се спре тормоза, важно е родителите да говорят със своите деца, да им задават въпроси, да ги изслушват и да им вярват, да не пренебрегват споделеното като маловажно или временно. Следващата стъпка е родителите да реагират на сведението като се свържат с учителите, училищния психолог, директора на училището, родителите на останалите деца, включени в тормоза. Ако вече са налице сериозни нарушения в поведението и/или емоционалното състояние е необходимо да се потърси специализирана помощ, тъй като неотработени преживяванията от училищния тормоз оцветяват негативно целия живот на човек.

Само чрез категоричните действия на всички възрастни детето ще изгради и съхрани доверието си, ще споделя в бъдеще и така тормоза ще може да бъде спрян.

Радосвета Вардева, психолог