Пермутация е термин от математиката – народно казано е „разместване на цифри в дадено число“, например, 1948 става 1984. Нали си спомняте анти-тоталитарния политически роман на Джордж Оруел, писан в продължение на 2-3 години, завършен през 1948-та и озаглавен  „1984“, първоначално – „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта (Nineteen Eighty-Four). Спомняте си и „Големия брат ви наблюдава“ (Big brother is wаtching you), „Министерството на любовта“, което ръководи изтезанията; „Министерството на изобилието“ – недостига на храна; „Министерството на мира“ – войната и жестокостта; „Министерството на истината“ – пропагандата и промиването на мозъци, наказва независимото мислене, като „мисловна престъпност“.  Всичко това  става в една дистопична (дехуманизирана, нежелана) държава, която е  под диктатурата на „английския социализъм“, съкратено „ангсоц“ на новговор – език, създаден от привилегирования елит на една единствена партия.

Сега правя пермутация с думи и така от „унгарски комунизъм“, съкратено става „унгком“. Унгарската антикомунистическа революция от 1956 г.  (наричана от съветски и български другари „контрареволюционен метеж)  е спонтанен студентски и народен бунт срещу унгкома“, подкрепян от министър-председателя Имре Наги и комунисти от неговото правителство. Бунтът започва на 23 октомври 1956 (Хиляда дeветстотин петдесет и шеста). През 1989 г., 23 октомври е обявен за национален празник на Унгария.  

На 4 ноември 1956-та десетки хиляди съветски войници и повече от хиляда танка нахлуват в Будапеща и в други градове на страната. Съпротивата на унгарците продължава до 10 ноември. Над 2500 унгарци и 700 съветски войници са убити и над 200 хиляди унгарци стават бежанци. Масовите арести продължават месеци след това. До януари 1957 г. новоназначеното от СССР правителство унищожава всякаква видима опозиция. Екзекутирани са: премиерът Имре Наги; Пал Малетер – министър на отбраната; Йожеф Силади – началник на кабинета  и други политици, подкрепящи Имре  Наги. Осъдени на различни срокове затвор са членове на Политическия комитет на Унгарската комунистическа партия, журналисти и съветници на Имре Наги и генерали от полицията.

От „1984“ през „1956“ до „2024“

Важнопис-1: Българската надежда за свобода пак потвърди написаното от Фридрих Ницше: „Надеждата е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на човеците“. Пиесата на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“ вече 35 години се играе на българската политическа сцена и аплодисментите на зрителите незнам къде отекват.  Въпреки вярата ми, че „единственият начин да бъде излекувана раната е през любовта и милостивата прошка“, както каза евристично талантливата Диана Добрева – режисьор на българо-северно македонската пиеса „Без кръв“, представена на 28-то издание на пловдивската „Сцена на кръстопът“-2024.

Важнопис-2: На въпрос на журналист: По кого ще хвърлите обувка?, Неманя (Емир) Костурица отговори: „По Клинтън, защото бомбардира страната ми!” – 78 дни през 1999 г. Много малко български интелектуалци, обаче, реагираха по този начин – нито на президента Клинтън, нито на съветските танкове в Будапеща (1956) и Прага (1968), нито на войната на САЩ във Виетнам (1955-1975), нито на войната на СССР (1979-1989) и на САЩ (2001-2021) в Афганистан, нито на щатското въоръжаване на Украйна.  Сега се надпреварват да „хвърлят обувки“ по Путин и само по Путин. Като че ли зеленият комик и дементното магаре са плешиви  таралежи.

Важнопис-3: Българският цар Петър Първи изминава разстояние от 450 км от столицата Преслав  до Рила, за да се срещне с Йоан Рилски. Обаче Той не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което царят му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата на Йоан Рилски и към него заприиждат ученици от цяла България. Докато избирателите бягат от „нашите“ политици.

Суперпис: „Великите сили“ да спрат да се надпреварват в правенето на оръжия. А да правят всичко за доброто качество на живот на хората и на науката, образованието и културата (НОК) – иначе светът може да бъде НОКаутиран… в третия рунд. Зависи ли това от кой – червеният слон и синята магарица – ще бъде новият президент на САЩ? Избирателите ще повярват на гениалния Илон Мъск (за Тръмп) или на поп певицата Тейлър Суифт (за Харис)? „Добре, Тейлър, ти спечели. Аз ще ти направя дете и ще пазя котките ти с цената на живота си“, написа Мъск в социалната си мрежа Х.