Изборите минаха, страстите вече утихват и докато загубилите ближат рани и се озъртат, за да намерят истинския виновник, то спечелилите все повече и повече започват да усещат на раменете си нелекия товар на властта.
В такава атмосфера и в приятната обстановка на кварталната кръчма труженик на Gramofona.com разговаря на изборни политически теми с бай Пешо.
Прекарал целия си съзнателен живот в града на поезията, любовта и котките, както правилно характеризират Бургас, през 1990 г. бай Пешо ентусиазирано е хвърлял шапка и с чиста съвест гласувал за синята идея, позволявайки се, понякога съвсем нецензурно, да хули противници си.
Разочарован от гримасите на българския преход, по-късно бай Пешо пак хвърлял шапка и пак употребявал някои не толкова литературни изрази, давайки гласа си вече за червената роза.
Години след това с мрачна решителност той подкрепил с вота си новоизгряващия ГЕРБ и дори окачил портрета на Бойко Борисов до кандилото си в хола.
Сега бай Пешо, излъган за пореден път в своите надежди, пак с чиста съвест даде гласа си за генерал Радев и пак кротко се надява, че този път няма да си остане само с надяването.
- Ама ти си истински бояджия, бай Пешо – позволи си да отбележи труженикът на Gramofona.com. – Все за различни партии гласуваш…
- Аз наистина съм бояджия – поясни бай Пешо, - но само по професия. Преди избори партиите обещават много неща. А аз гласувам за най-доброто. Бояджия ли е този, който иска да му се случи хубавото?
- Все пак, бай Пешо, ти имаш някакви искания. Можеш ли да ги формулираш?
- За формулиране – не знам, ама мога да ти ги кажа. Първо искам да им отрежат главите.
- На кои по-точно?
- На всички тези, дето ни докараха да се срамуваме, че сме българи. Ама с тъп нож да ги режат, та повече да боли.
- Не е ли много жестоко това, бай Пешо?
- Ако ти поживееш няколко месеца със 150 лева пенсия и ти ще почнеш тъй да мислиш. На дръвника! Без разлика на пол, вяра, народност и партийна принадлежност!
- А защо мислиш, че Радев ще ги
сложи на дръвника?
- Защото е пич. Ти знаеш ли какво е това пич? Не знаеш, защото си пишурка - отплесна се бай Пешо. - Всички учени глави сте за дръвника. Вие ни докарахте дотук. Сега – да си плащате.
- Добре де, какво е да си пич?
- То е, като кажеш, да отрежеш. А не само да обясняваш като Борисов и останалите, че космосът ти е крив.
- Добре, а защо смяташ, че Радев ще свърши цялата тая работа? Той е президент, не е премиер, няма такива права?
- Че как да няма?! Нали е глава на държавата?! Ако главата на държавата няма права, кой тогава ги има?
- Той може само да предлага…
- Ми да предлага бе! Ако са правилни нещата, как няма да го слушат?!
- Ами ей тъй на - не са длъжни. По Конституция е така.
- Тая Конституция, ако е сбъркана, да си я заврат… - тук по разбираеми причини прескачаме мястото, където бай Пешо предложи да бъде заврян основният закон на страната.
След което продължи:
- Ако не го слушат, нека ни каже: “Народе мой, аз искам да оправя бакиите на държавата, искам да живеете доволно и щастливо, ама ония отсреща се правят на глухи!
- И тогава – какво?
- Как какво? То е ясно – грабваме вилите и лопатите и с тракторите – там! Дето умуват министрите. Да видим какво ще си изберат – на хората доброто или дървото!
- Ама Европата няма да е съгласна така да стават нещата бе, бай Пешо. Подписали сме документи да я караме легално, цивилизовано…
- Виж какво, мен Европата въобще не ме интересува. Да правят, каквото си щат там. А генералът ми се иска да я свърши най-сетне цялата тази работа.
- Искаш или му вярваш?
- Да му вярвам ли? Изобщо не му вярвам. Щото, който се качи там, горе, веднага му залепва релето и заприличва на всичко друго, но не и на себе си.
- Тогава – какво?
- Тогава - нищо. Седя и си пия ракията. Знае ли човек колко му остава?
След този съдържателен разговор бай Пешо и труженикът на Gramofona.com се съгласиха, че е крайно време да се слага зелето в каците, за да е готово за Коледа.
Снимка: Impact Press Group - impactpressgroup.org
