Българите сме най-силни на втория акъл. Нали сте я чували тази приказка? Винаги ни хрумват гениални решения, но след после. Този път обаче „след после“ сложи край по абсолютно брутален начин на живота на едно дете. Едно дете, което вчера не влез в класната стая. Което няма да излиза с приятели и няма да осъществи мечтата си за свой ресторант.

Защото детето беше убито на пешеходна пътека. Днес гледах и слушах, как хората от Атия показват надгробните плочи на прословутата вече пешеходна пътека – убиец и просто изброяват жертвите. „Тук е плочата на Вальо, ей там беше убит един съсед…“

Това разказват и показват в Атия. А защо се случва всичко това? Защо на тази пътека са загинали повече хора, отколкото са жертвите от едно терористично нападение на Ислямска държава, например? Ами защото някой не си е свършил работата. Пак. Отново. Въпросната пешеходна пътека е на входа на село Атия, точно срещу военноморската база. От двете й страни има автобусни спирки.

Те се ползват основно от децата в селото, които си нямат свое училище и пътуват до Бургас и Созопол. Като Костадин, който вчера е бързал, за да влезе в час. И в този ред на мисли – толкова ли е трудно да преместите автобусната спирка, бе хора?

С колко минути ще се обърка графика на общинския превозвач, ако вместо по главния път, вземе че влезе вътре в Атия, за да прибере бързащите за работа и училище? Ясно ми е, че това няма да реши генералния проблем на това кръстовище. Но поне ще запази живота на децата, които всеки ден пресичат пътеката, за да стигнат до класните си стаи.

Поне децата ще са в безопасност, докато някой не вземе и наистина си свърши работата и вземе, че ни изненада като направи нещо полезно.

Като кръгово кръстовище, например. Защото всяко едно кръгово автоматично намалява скоростта на шофьорите и те искат, не искат ще трябва да паднат до 30 км/ч, за да направят маневрата. А може да се монтира и светофар, който да регулира потока от хора, които трябва да стигнат до военноморската база, или да отидат до автобусната спирка.

Нали ви казах, простичките и гениални решения винаги ни хрумват „след после“.