Киро Проданов
Пиесата на Сефан Цанев "Убийството на Богородица" е удар в десятката на събитията и личностите, докарали до главите ни 9 септември 1944 и 10 ноември 1989 г. Моралното падение на героите отразява тоталната метаморфоза на комунисти, ремсисти, политически и физически убийци във псевдодемократи и управници на държавата България.
Държава, в която моралът на мнозинството управници отблъсква хората от покълващите ценности на демокрацията и ги превръща в покорни гласоподаватели и платени предатели. Един истински смел режисьор като Сашо Морфов може да направи фурор с тази пиеса и тя да отвори очите и ушите на българите.
За да осъзнаят истината, че сами качват на престола на властта недостойни за целта хора. Включително с пари – затова еднакво демагогски и покварен е колкото евроатлантизма на Пеевски, толкова и патриотизма на Костадинов.
За жалост у нас изглежда няма кой да се вслушва в гласа на мъдреци като Стефан Цанев, на политици и държавници като Иван Костов.
И гласуващи, и пасуващи, купувачи и продавачи на гласове по време на избори образуват едно мнозинство, което пречи на просветените и почтените избиратели да видят във властта достойни за управлението на държавата личности. За това е дошло време да видим имаме ли смели и достойни творци в екранното и сценично изкуство. Готови ли са те да изкажат публично тези страшни истини за несполучливия ни преход към истинска свобода и демокрация? Ще претворят ли „Убийството на Богородица“ във вълнуваща пиеса или ще трябва да ходим в Турция да я гледаме?
Защото общество, което не се отърси от срама и позора на търпението си, както е представено в пиесата, може да убие бъдещето на децата си, оставяйки ги да повтарят собствените грешки.
