Вчера народните избраници си гласуваха партиите и коалициите да получават годишно по 11 лева за всеки спечелен електорален глас. С което гарантираха заплатите на хилядите свои апаратчици в центъра и по места, собствените си облаги и възможността да пазаруват гласове по време на избори.
Политическата каста у нас се чувства застрашена и затова показва невиждано единодушие в стремежа да защити съществуването си.
Не се заблуждавайте от това, че след президентските избори политиците у нас се карат за една или друга дреболия. Като тази да има ли служебно правителство или не, кой да приеме мандата за съставянето на редовен кабинет, кой да го подкрепи и кой - не, дали минималната пенсия да стане 300 лева, както и направо станалата вече сакрална тема – да продължи ли санирането на панелките в страната или да спре. Това се прави само за да отклонят вниманието ни от най-важното – онова, което се случи на 6 ноември 2016 г.
Това е референдумът. И по-скоро резултатите от него.
На тази дата народът гласува не само против личността на Бойко Борисов и партията Му ГЕРБ, но и против цялата родна охранена политическа каста, която държи далаверата по нашите земи. И точно заради това сега е цялата тази олелия.
Два милиона и половина български избиратели поискаха партийната субсидия да бъде намалена на 1 лев – 72 процента от всички гласували на референдума. Но народните избраници не се съобразиха с тяхната вола на действителен суверен в тази страна.
Логиката ни е желязна, обясняват те. От общо 6 865 086 гласоподаватели само 2 516 791 души били отговорили с “да” за намаляването на партийната субсидия. От останалите 4 348 295 в избирателните списъци 523 759 били гласували с “не”. А 3 377 116 души пък въобще не са се явили пред урните.
Следват разсъжденията на партийните апаратчици. Щом не са гласували, смятат те, значи тези хора не признават референдума, не харесват въпросите, зададени в него, направо им се повръща от тях, и – най-важното – изобщо

не са съгласни партийната субсидия да се намали на 1 лев. И - точка.
Съгласете се, че тази аргументация е направо убийствена. Но съвсем не от клинична гледна точка, както неправилно би заключил някой.
Нека потърсим отговора, както се казва, в корените на нещата. Римското право отдавна решило дилемата как трябва да се оценява мълчанието на негласувалите с приетото от него правило Qui tacet, consentire videtur, което се превежда като “Мълчанието е знак за съгласие.” А римското право, както добре е известно, е в основата на действащите граждански законници в християнския свят, включително и у нас.
И тук вече излиза наяве простата истина – тълкувайки мълчанието на негласувалите не като липса на волеизявление, каквото безспорно е то, а като отрицателен отговор на този въпрос от референдума, партийната каста просто се опитва да си спаси задника. И поради това чете правните норми тъй, както дяволът прави това с евангелието.
Впрочем въпросът за законността на референдума все още не е решен. И то не само защото “Шоуто на Слави” обжалва пред Върховния административен съд оповестените от ЦИК резултати.
Всички знаем, че в много от протоколите на СИК са допускани грешки, има нанесени поправки, заверени след това с подписите на членовете на комисиите. Това е разбираемо – все пак там специалистите са малко на брой.
Но поне аз досега не бях виждал поправки в протокол на Районна избирателна комисия, както се случи при провеждането на референдума. В него неизвестно засега защо броят на гласувалите  от 134 188 души е намален на 121 419. Тоест с 12 769 души. А ако си спомняте, точно 12 027 гласа не достигнаха резултатите от референдума задължително да бъдат въведени като норми в правната ни система.
Въпросът е тази грешка случайна ли е или не? Едно подробно разследване, включително и повторно преброяване на бюлетините в този избирателен район, би дало отговор на въпроса. Което във всички случаи предстои.

Снимка: Надежда Чипева, capital.bg