Ако ги слуша човек нашите политици, като нищо по някое време ще вземе да повярва, че живеем на Марс. Такива едни лакърдии ги разтягат.
На времето казваха, че мирен бил например нашият преход! Вятър!
Да е виждал някой българин да седи мирен по време на преход? Че той и когато не е в преход не е мирен, камо ли ще пропусне рядката възможност да лови риба в мътна вода!
Или пък, че те, политиците, били много загрижени за нас, обикновените хорица. Вечер лягали и сутрин ставали все с натрапчивата мисъл как да ни намалят теглото.
То това, за натрапчивостта, е вярно, ама тя не е за теглото ни, а как още повече да ни острижат.
Или пък, че държавата това сме били ние, народецът. Де да беше тъй! Политиците управляват държавата, както им скимне. Тези, които са на власт, разбира се. Другите им само им пречат. От чиста завист, не от друго.
Чиновниците пък обслужвали държавата. Да, ама само като им остане време, след като са обслужили себе си и баджанаците си.
Бизнесът пък крепял всичко. Вярно е, но само ако не дърпа чергата към себе си. А той друго не знае.
А нас, като балканджи Йово, освен по избори, никой за нищо не ни пита. И всеки си взима, каквото си поиска. Я хубава Яна, я някое по-добро парче от баницата.
Но ако се взрем всъщност по-внимателно в количествените и качествените характеристики на нашия си роден преход, точещ се от 1989 година насам, нищо чудно да стигнем и до друг извод.
Този, че държавата и ние, нейните граждани, вече 27 години сме във война. Война с мирни средства, така да се каже.
Държавата следи да вземем да се охраним. Ние също внимаваме тя пък да не преяде.
Държавата ни погажда номера с корумпираните си служители. Ние пък не си плащаме данъците. Или купуваме жилище за 100 хиляди, а плащаме данък само върху 10 хиляди.
Цакаме държавата и със сивата икономика. В нея участваме по собствено желание и с чиста съвест.
Колцина са тези, на които в трудовите договори са записани истинските суми, които получават? Това става само в големите фирми, които са на мушката на данъчните. Но и там част от парите може да се запише под друг параграф и върху тях налог почти да не се плаща.
Поучена от този наш гаден номер, държавата отвръща с поредната калпава здравна реформа. И с едната пломба, на която имаме право годишно.
Ние пък почваме фокусите с електромерите, караме на повишено внимание в обществения транспорт и изпитваме съвсем неподправена симпатия към търговците, когато не вкарват оборота си във фискалната памет.
Не защото сме солидарни с тях заради високите данъци и другите писани и неписани налози, с които държавата ги бръсне. Не заради това, разбира се.
Просто, ако те си платят всичко, което данъчните искат от тях, и при това не фалират, цените ще скочат поне два пъти. А това вече пряко ни засяга.
По тоя повод се сещам за един разказ на Елин Пелин.
Пижо и Пендо решили да позабогатеят. Купили орташки буренце ракия, натоварили го на кобилата Куца Гана и тръгнали към село да го продават.
Ама както си вървели, Пендо така ожаднял, че не се сдържал и рекъл на Пижо:
- Сипи ми, побратиме, една чашка, ще ти платя петаче.
(То в оригинала е галаганче, също орташко, ама няма значение.)
Сипал му Пижо, пил Пендо и взел по-бодро да крачи по снежния път.
Дали и на Пижо също така неудържимо му се припило, или пък - за да не се мине – това големият писател не уточнява. Та и той пийнал чашка. И платил на Пендо със същото петаче.
И тъй, от крачна на крачка, от глътка на глътка, като си стигнали в село, буренцето било празно, а в джобовете им - само едното петаче.
Онова, същото, орташкото.
Та тъй крайна сметка и ние се лъжем с държавата. Разменяме си едно и също петаче, на края на годината статистиците го умножават по това колко пъти е минало от единия джоб в другия, след което почват да ни убеждават, че сме забогатели.
То и това е вярно де, но само за някои от нас.
Ама не и за Пижо и Пендо. И Куца Гана.
Илюстрация: znam.bg
