Д-р Георги Чалдъков

Къде е знанието, което изгубихме в информацията?

Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?

Т.С. Елиът (1888–1965)

    Къде е моралът, който изгубихме в 3-те А-та (алчност, агресия и аномия)?

 

 

Предисловие

 Преди пет години написах „Суперлиберализмът превръща САЩ и ЕС в империи на злото“ (в-к „168 часа“, 1–7 август 2019), където споделих думите на големия писател Никос Казандзакис: „Ех, нещастнико – извика тя, – ами че Бог не се намира в манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог“ – написани в романа му „Последеното изкушение на Христос“. Напомних и за „Държавата“ на Платон: "Това, което се осъществява в неограничени размери води до своята противоположност" – настъпва суперлиберална „тирания“.

Тридесет и третите Олимпийски игри (ОИ) в Париж-2024 бяха откровена демонстрация на суперлибералната идеология – от церемонията на откриването през остраняването от Eurosport на британски коментатор, направил "неуместен", „сексистки“ коментар за победата на австралийски плувкини, през „женския“ боксов ринг  до закриването със „Златния пътешественик“,  напомнящ за демона на злото Луцифер, завърнал се от ада на земята, където – според американската филмова поредица – решава да се установи точно в „града на ангелите“ (Лос Анджелис). И там ли, на ОИ-2028,  някой „Златен пътешественик“ ще бъде издигнат на върха на пирамида, изградена от мистериозни мъжки тела, като тези в Париж-2024?

      Напомни ми  за една друга парижка история, описана в книгата „Един сезон в ада“ от преживелия ада Артюр Рембо, един от най-великите поети символисти на Франция.  Каква отвратителна оргия с едно романтично момче, дошло през 1871 г. от провинцията в Париж да се учи на поезия и попаднало на биксексуален алкохолик – големия поет Пол Верлен. Той, 27-годишен, в писмо за 17-годишния Рембо пише: "Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те", придружено с еднопосочен билет за Париж. И започва адския живот на Рембо.*

      Да се върнем при суперлибералната идеология и да прочетем какво написа младият и много талантлив политолог Тончо Краевски: „Борбата на либералите с биoлогията е обречена, но техният провал не е обезателно ваша победа“....“през това време либералите продължават да владеят институциите, които диктуват правилата в спорта и образованието, а консерваторите само ще реагират. И така ще е докато едните се стремят към власт без истина, а другите се задоволяват с истина без власт“ (в-к „Труд News”, 7 август 2024).

       „Това, което се случи в женския бокс на олимпиадата, е абсолютно несправедливо“ – каза проф. Сергей Игнатов (бивш министър на МОН, египтолог и „боксьор от дете, включително и сега“). Доналд Тръмп,  Илон Мъск и Джоан Роулинг, авторка на породицата „Хари Потър“, също критикуваха ОИ, заради допускането на алжирската боксьор(а)ка да се състезава с жени – по решение на Международния олимпийски комитет (МОК). Името на боксьор(а)ката нашумя след обявената победа над италианката Анджела Карини в боксиране, приключило за 48 секунди, и коментарите на Анджела, че „това не е правилно“, „никога не съм чувствала толкова силни удари“ и „трябваше да запази живота си в този момент“:

 

 

Джоан Роулинг: „Може ли някоя снимка да обобщи по-добре нашето ново движение за правата на мъжете? Усмивката на мъж, който знае, че е защитен от женомразката спортна организация, наслаждаващ се на страданието на жена, която току-що е ударил с юмрук в главата, и чиято житейска амбиция той току-що е разбил“.  Научно, двете – алжирската и тайванската – олимпийски XY „боксьорки“ вероятно имат Disorders of sex development  („Нарушения на половото развитие“).

         Някои западни медии справедливо запитаха: „Дали Олимпийските игри в Париж-2024 са най-противоречивото спортно събитие?“. Да, церемонията по откриването получи слаба оценка, заради картина, напомняща „Тайната вечеря“ (Il Cenacolo) на Леонардо да Винчи, на фона на трансапостолки, пред които жестикулираше един безсрамен трансДионисий. Това предизвика дебати между критици, които видяха „Вечерята“ обидна за християните, и поддръжници, които я приветстваха като победа за LGBT+ движението.

        Френският президент Еманюел Макрон обяви "политическа почивка" по време на ОИ.** Но, нито от него, нито от ръководството на Международния олимпийски комитет (МОК), съм чул или прочел да отправят призиви към воюващите страни да спрат взаимните убийства и разрушения по време на ОИ, както са правили древните гърци пред  повече от две хиляди години.  Тогава, 776 г. пр.н.е., е имало традиция за обявяване на „свещен мир“, „примирие“ (старогръцки, ekecheiria). През 1992 г. МОК поднови и ООН потвърди с резолюция тази традиция, като призоваха всички държави да спазват примирието по време на ОИ. Не знам обаче воюваща страна да е спазила примирие. Добре, че поне на закриването президентът на МОК каза, че „игрите създават култура за мира“ – надежда, че следващата Олимпиада няма да бъде Олимп-и-ада. Обаче не каза нищо за култура за справедливостта – каква вина имат спортистите на Русия и Беларус да не са допуснати да участват ранопоставено, заради войната „Зеленски-Байдън-Путин“?

       Очевидно древните гърци са имали много повече общочовешки добродетели, отколкото съвременните хора. За тях физическата сила и поетичното майсторство са били неразривно свързани, атлетите не са били единствените участници, поети са рецитирали стихотвoрения, скулптори са показвали творбите си. Игрите се провеждали в светилището Олимпия в чест на древногръцкия бог Зевс – на всеки четири години, между 6 август и 10 септември. Те са били толкова важно събитие, че философи и историци започват да изчисляват времето по периодите между игрите – философът Тимей първи прави това и така  времето от четири години е равно на една „олимпиада“ (O) време, например „3 О“ е равно на 12 години.

      Чудесно е, че парижкият барон Пиер дьо Кубертен (1863–1937) организира международен конгрес на  23 юни 1894 г., на който се основава МОК – той е избран за генерален секретар и след две години – за президент на МОК. Пиер дьо Кубертен искал съвременните ОИ да прилагат древногръцката представа за хармония на „мускулите и ума“, на „Здрав дух в здраво тяло“. Той вярвал, че „човечеството е загубило всякакво чувство за евритмия“ (от гръцки – „красив ритъм“) – използвал е тази дума, за да опише връзката на изкуство с атлетика. Идеята всъщност идва от диалозите на Платон, в които Сократ възхвалява образованието, което съчетава „гимнастика за тялото и музика за душата“ и „знанието и морала“, за да се постига arete – прекрасни резултати във всичко.

      Така на ОИ в Стокхолм-1912  има пет състезания по изкуства. Първото поетично представяне, спечелило златен олимпийски медал, е „Ода на спорта“ – поема в проза от Хород и Ешбах, която започва така: „О спорт, наслада на боговете, дестилация на живота! В сивата бъркотия на съвременното съществуване, неспокоен от безплоден труд, ти изведнъж се появи като блестящ пратеник на изчезналите епохи, онези епохи, когато човечеството можеше да се усмихва..... О, Спорт, ти си Чест! Титлите, които давате, са безполезни, освен ако са спечелени с абсолютна честност. … О Спорт, ти си Радост! О, Спорт, ти си Прогрес!“ – какъв идеализъм, какво чудо, дълбоко заглъхнало днес от  триумфа на 3-те А-та!

       За днешните читатели „Ода на спорта“ може да звучи „захаросано“ и „прекалено раздуто“. Според журито от Стокхолм-1912  обаче „Хохрод и Ешбах описаха ясно легендарния брак между мускули и ум“. Оказва се, че авторът на „Ода на спорта“ е самият Кубертен, написал я под псевдонима Хохрод и Ешбах.

       Ръководството на Българския олимпийски комитет може да последва примера на Пиер дьо Кубертен за хармонията на „мускулите и ума“, на „Здрав дух в здраво тяло“. Като и за призиви да спират всички войни на Земята (и на други планети) поне по време на ОИ. Първоначално, 1-2 часа преди футболни или други дерби мачове да бъдат канени поети, които да рецитират стиховете си. Така публиката постепенно ще започне да се облагородява и смирява – добродетели, от които всички се нуждаем.

_______________________________________

* ...., който (Рембо) след две години бохемска и сексуална перверзия в Париж, Брюксел и Лондон, спира с поезията, става търговец, разболя се, ампутират крака му, засегнат от тумор, и умира на 10 ноември 1891 г. – само на 37 години, забравен от всички, но несъвсем. През 1995 г. животът на Верлен с Рембо е показан в американския филм „Пълно затъмнение“. Днес, когато суперлибералният вирус шества по света, „Един сезон в ада“  и „Пълно затъмнение“ нека да са поука, назидание за всички „весели момчета и момчета“. Хубаво е да знаят, че казването на истина не е хомофобия, а превенция на младежите и девойките от „Моят ад беше нещастието“  и „Един сезон в ада“, като този на Артюр Рембо.

** Както писах, Еманюел Макрон обяви "политическа почивка" по времето на ОИ. Това не е било  подкрепено от кандидатката за министър-председател на обединената левица. В интервю младата жена откровено говорила за хомосексуалността си. Нейното "семейство" се състои от две жени и едно дете. Двете жени са сключили брак, в който кандидатката за министър-председател е "съпругът". Тя казала, че говори за това публично, за да спести на "семейството" си по нататъшни евентуални атаки от страна на нейните конкуренти.

      Тук пак трябва да се сетим и да осъзнаем думите на младия и много талантлив политолог Тончо Краевски: „Борбата на либералите с биoлогията е обречена, но техният провал не е обезателно ваша победа...... И така ще е докато едните се стремят към власт без истина, а другите се задоволяват с истина без власт“.

     Изглежда страната на Бриджт Бардо и Ален Делон се превръща в страна на „веселите момичета и момчета“. За потвърждение, нека сравним говоренето на френската кандидатка за министър-председател с написаното от Брижит Бардо до Ален Делон за 80-ия му рожден ден, изпратено до медиите („включително“ до българските „Гласове“ на Явор Дачков): “Ти си символ на шедьовъра, който Франция създаде през този век, който прекосихме заедно. Ти си онзи двуглав орел, ин и ян, най-доброто и най-лошото, което те прави едновременно недостъпен и толкова близък, хладен и горещ. Ти носиш в себе си красотата, смелостта, елегантността, силата, които те превърнаха в огромна международна звезда, която няма равна и не бе изместена. Ти заслужаваш уважение и възхищение, любовта, топлотата, съучастието, които споделям с теб от дълго време. Честит рожден ден, мой Ален. Обичам те 80 пъти. Брижит”. – завършва поздрава си, написан на ръка и подписан с рисунка на цвете на цялата страница.