Гюлен има своя концепция за поставянето на науката в ислямисткия контекст. Целта му не е да модернизира религията или да я напасва към новото време. Той се опитва да обоснове научно Корана и по този начин да го легитимира. Ердоган не придава такова значение на образованието. За него е важно да мобилизира масите, да ги обединява зад себе си и по този начин да разширява властта си.”
Да не забравяме и че движението на Гюлен цели десет години – от 2003 до 2013 г. подкрепяше изцяло вътрешната и външната политика на Ердоган. И че разколът между тях съвсем не е на принципна основа, а на чисто личността.
Общото между тях е едно - ислямът като ценностна система и едновременно с това начин на управление на обществото. Защото разликата между религиозния кемализъм на Ердоган и светския кемализъм на Гюлен, но в пълно съответствие с Корана, всъщност е малка.
Какво може да предстои?
То е очертано достатъчно ясно в книгата на бившия премиер на Турция Ахмет Давутоглу, между другото представена у нас на помпозна церемония не къде да е, а в Българската академия на науките през миналата година. В нея между другото се казва, че по времето на Османската империя, включваща в себе си и България, Румъния, Сърбия, Гърция, Хърватска, Босна и Херцеговина, още и Сирия, Ирак, Армения, част от Египет и цялото северно крайбрежие на Африка, народите там са преживели едва ли не велик културен и политически подем. Нещо, с което никой исторически просветен човек не може да се съгласи.
Основава се и на един от основните приоритетите на съвременната националната доктрина на Турция, разработена именно по време на управлението на Ердоган, според който се изисква не друго, а създаването на териториален пояс на сигурност около нея.
А докъде се простира този “пояс”, вече пояснява самият Ердоган – от Косово до Източна Тракия, тоест през територията на Македония, Гърция и България, аслед това - и в Сирия и Ирак. И това, може да се предположи, е само началото на реализацията на основната идея на неоосманизма – политическото завладяване на всички някогашни територии на Османската империя. Съответно и възстановяването на халифата със законите на шериата в него.
И тук може би е мястото да припомним едно друго изказване на Кемал Ататюрк, касаещо страната ни: “Бил съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция.”
Пълзящото възраждане на халифата,
преследвано от едноличния режим на Ердоган, обаче обезсмисля тези думи на бащата на турската нация.
Разбира се, сега реалностите са други, сравнени с тези, отпреди 600 години. А това, което наистина предстои да се случи е изразено в мнението турския политолог и колумнист Шахин Алпай: „Живеем в XXI век. Старите условия останаха в миналото. Упорстването в старите политики подкопава устоите на държавата. За да съхрани целостта и стабилитета си, Турция има нужда от създаване на нова република и свободна демокрация, отговаряща на стандартите на Европейския съюз.”
