Турският президент може да не е убеден демократ, може да клони към фундаменталния ислямизъм и мечтата му да е да въведе законите на шериата в страната, но едно не може да му се отрече - има стратегическо мислене, реализирано със съответните адекватни действия.
Съществена част от тях бе икономическата политика на оглавяваното от него правителство, която възроди икономиката на страната, оказала се на крачка от пълен крах по време на управлението на Тансу Чилер.
Успоредно с това Ердоган се погрижи за бедните свои сънародници, като построи в големите градове огромни жилищни блокове, апартаментите в които бяха продавани на нуждаещите се на ниски цени и с държавно гарантирани нисколихвени заеми. Всичко това, а и редица още осъществени позитивни социални преобразования закрепиха в народа твърдото убеждение, че именно Ердоган е човекът, който води страната към добро, а народа – към благоденствие.
Резултатът от това нарастващо народно доверие бе, че Ердоган укрепи в голяма степен личната си власт. Тогава дойде редът и на разправата с противниците. И основно с армията.
Започна се чрез конституционните поправки, одобрени от референдума през 2010 г., значително ограничили участието на армията в политическия живот на страната. Сериозна победа на ПСР стана приемането през 2010 г. на новия „Политически документ за националната сигурност на страната“ или „Червената книга”. С него задължението за очертаването на стратегията за националната сигурност на държавата бе отнето от военните и възложено на правителството.
Промените продължиха и с това, че във военните училища се въведоха за изучаване основите на исляма с неговия основен принцип за пълното подчинение на халифа. През 2010 и следващите години Ердоган проведе планирана чистка в армията, в резултат на което през юли месец 2011 г. около 250 турски военни, включително 40 действащи генерали, вече бяха зад решетките по повече или по-малко скалъпени обвинения за подготвян заговор срещу правителството.
Така или иначе обаче привърженици на кемализма в армията останаха и Ердоган бе напълно наясно, че опасността за личния му режим от страна на военните съвсем не е отстранена. Затова ме трябваше нещо радикално, нещо разтърстващо, което да го отърве от всякаква опозиция в армията.
Така дойде превратът от 15 юли 2016 г.
Имаше един стар виц от соцвремената. Отиват от ЦРУ при Рейгън и тревожно му казват: "Господин президент, руснаците боядисват Луната в червено!" "Спокойно, момчета", отговаря им той. След известно време същите хора отново нахлуват при Рейгън и още по-тревожно: "Господин президент, половината от Луната вече е боядисана в червено!" Рейгън пак им отговаря: "Спокойно, момчета." Накрая от ЦРУ се явяват при него с вестта, че вече цялата Луна е боядисана в червено! "Добре, момчета", отвръща им президентът. "Сега вземете бялата боя и напишете на Луната "Кока-кола"!"
Този виц има известна аналогия с опита за преврат в Турция.
Напълно е невъзможно изключително добре работещата турска секретна служба МИТ, да не е прихванала подготовката за пуча. И Ердоган да не е бил уведомен за това още когато нещата са били в зародиш.
В този смисъл може ли с голяма степен на достоверност да се предположи, че Ердоган е казал на влезлите при него разтревожени хора от МИТ: "Спокойно, момчета"? И да е наредил сред заговорниците да бъдат внедрени хора на МИТ под прикритие? Които в даден момент да блокират някои действия на превратаджиите?
Сега общо е мнението, че
опитът за преврат е бил аматьорски.
Да не забравяме обаче, че той бе организиран най-малко от 4 генерали и повече от две дузини полковници. Тоест все от хора, които са професионалисти и са напълно наясно как трябва да се правят тези неща.
От друга страна, много бързо бе организирано противодействието на пуча, като бяха използвани силите на полицията, жандармерията и военно-въздушните сили. Както и на гражданите, които също така подозрително бързо се ориентираха какво става и застанаха пред танковете.
И тук възниква въпросът - дали пък времето на извършването на опита за преврат не е било известно на Ердоган и дали той не е дърпал чрез МИТ, ако не всичките, то повечето конци на заговорниците? И дали в крайна сметка пучът не е форсиран чрез внедрените хора на МИТ преди подготовката му да бъде завършена, за да бъде гарантирано, че той няма да успее?
Според
елементарните логически закони
резултатите от всяко действие насочват пряко към мотивите, целите и самоличността на извършителите.
А резултатите от неуспелия опит за преврат са следните.
Първо, Ердоган затвърди властта си, която в последно време бе силно разклатена от два основни фактора - свалянето на руския СУ-24 и гражданската война в източната част на страната.
Второ, даде му възможността да се освободи от онези армейски офицери, поддръжници на кемализма и светския характер на страната, останали все още в армията след извършената вече преди пет години чистка.
Но не само това. Както се съобщава, уволнени са и много магистрати, учители и други държавни служители. След това чиската засегна и тръна в очите на всеки диктатор – медиите.
Защо? Нима те са участвали в опита за преврат? Не, по-скоро "прегрешението" им е само това, че действията им не винаги са се харесвали на Ердоган.
Трето, противопоставянето на пуча получи
единодушна международна подкрепа.
А тъкмо това липсваше в последно време на турския президент по посочените по-горе причини. Като следствие, Русия значително затопли отношенията си с Турция. Това сепна САЩ и официалните критики оттам срещу по същество вече откровено диктаторския режим на турския президент значително намаляха.
Четвърто, Ердоган спечели и ще печели и в бъдеще все по-голяма подкрепа от онази преобладаваща част от турските граждани, които виждат в него човека, който възроди икономиката на Турция и от регионална политическа и военна сила се опитва да я превърне в глобална. За обикновения човек с ниско образование и стеснено политическо мислене, независимо в коя страна живее, са важни две неща - парите в джоба му да се увеличават и страната му да просперира. А Ердоган за 13 години успя да направи тъкмо това.
Освен това той води война с кюрдите, а ако те успеят в своята борба, ще откъснат почти една трета от сегашната територия на страната. Едва ли има турчин, който би приветствал това и то е съвсем естествено.
Така днес фактически остана само един противник на Ердоган по пътя му към едноличната диктатура. Това е ислямисткият духовник Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ. И затова сега Ердоган настойчиво иска главата му.
