Плодовете и зеленчуците заемат важна част в живота на хората. В българското народно творчество те са начин за предаване на важни послания за малки и големи. Като почнем от „морковчето вика яла тук“, минем през „сливи за смет“, та чак до „крушата не пада по далеч от дървото“.
Във всеки хранителен продукт може да бъде впрегнат огромен заряд от емоции и мисли, от Адам и Ева още. Яйца и домати хвърчат по сгафилите нещо, ябълки също.
Ще се спра на ябълката, този толкова полезен плод, който, не знам защо, до скоро никой не се беше сетил да вплете активно във вербалната и невербалната комуникация.
Защо е полезна ябълката?
Защото има много витамини. Ами, защо „Хубавите ябълки прасетата ги ядат“? Защо пък не, прасето е много подценявано животно, и явно, че и то надушва полезното. Точно както някои хора в обществения живот на България много се надценяват, и имат сетива да надушат ниския си рейтинг. Та ябълката, от нарицателно за раздор и свинщина, се превръща и в нарицателно за лош вкус и евтина сензация.
Втори месец ябълки хвърчат по хора с важни за държавата постове. Ми яжте ги, бе господа! То не е луд този, който яде ябълката, а този, който му я дава!
Снимка: recepti.eu
