Д-р Георги Чалдъков
Нашите българи желаят свободата, но я приемат,
ако им се поднесе в къщата на тепсия.
Васил Левски, февруари 1873
През 2006 г. в град Хобърт на остров Тасмания в Австралия, се проведе 15-тия Международен симпозиум по човешко достойнство. Мото на симпозиума беше Първия член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949): “Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права”.
Достойнството като съществена проява на човешката етика и свобода беше главна тема на австралийския разговор между философи, историци, писатели и лекари. Правото на достойнство бе разглеждано наравно с човешките права за живот, здраве, свобода и собственост. Нещо повече, правото за достойнство се възприема като “най-висшето човешко право”. Едно от големите достойнства на човека е да уважава достойнството на другите – стана основното послание на симпозиума.
Ето какво става обаче с Негово Величество Достойнството по нашите геопсихологични ширини.
Сърбия
На въпрос на журналист “По кого ще хвърлите обувка?”, Неманя Кустурица отговори: “По Бил Клинтън, защото бомбардира страната ми през 1999 г.!” В България, след Поетът Константин Павлов, само от Режисьорът Александър Морфов съм чувал подобен императив. От мои сръбски колеги знам, че по време на бомбардировките в Белград имало огромни надписи, издигнати по високите етажи на сградите, и на тях пишело “Моника стисни зубе!”
И още: в София Бил Клинтън беше посрещнат с митинг и концерт – в Прищина на 1 ноември 2009 г. хиляди албанци, живеещи в Косово, го посрещнаха с паметник, висок 3.5 метра – на самия Клинтън, издигнат на булевард “Бил Клинтън”, защото на 24 март 1999 г. започнал бомбардирането на Сърбия, продължило 78 дни.
Като се върнах в Бургас, с приятели седнахме в “Малкият лисик”. Тогава попитах историка Люси Станчев “защо ние нямаме градски фолклор като сръбския?” и той ми отговори: “Защото сърбите имат повече достойнство и повече фантазия. Защото отпечатъкът на Ориента върху народопсихологията ни е много дълбок. Защото един български войник може да се бори с сто чужди войника, но сто български войника не могат да се борят с един чужд войник.”
България
В едно телевизионно предаване водещият и другите край него слушаха и не реагираха на циничните думи на социолога Андрей Райчев, когато той каза, че Левски е “конекрадец” и, че Левски и Ботев са ”хлапета с отклоняващо се поведение”. Подобно на Милена Кирова – професор в Софийския университет - която миналата година написа в един вестник, че „с всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна”.
“Народе????”, затова ще организираме Първия български симпозиум по човешко достойнство. Ще поканим Поетът Стефан Цанев да изнесе лекция за “Българските хроники”. И Тома Томов, д-р Коста Костов и Огнян Минчев – за преодоляването на духовната и образователната, за да излезем от икономическата криза. Защото, “ако не съумеем да сложим край на това пагубно противопоставяне, животът в България ще бъде застрашен.” – Цветан Тодоров.
Основното послание на Симпозиума в България ще бъде: “Докога, дами и господа, ще злоупотребявате с нашето търпение?” – ехо от гласа на Цицерон към Катилина.
Нашето търпение, нашият грях, Народе!!!!
Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек – жив и споминал се. Всеобщата декларация за правата на човека налага на държавите юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно, Андрей Райчев, Милена Кирова и други подобни трябва да бъдат съдени за нарушаване на правото на достойнство на Човека. За посягане към Левски, Ботев, Вазов, Яворов и други български светини, наказанията трябва да са големи – за назидание и профилактика на Българския Дух. В Канада и Франция, например, отричането на турския геноцид над арменците е подсъдимо.
