От няколко години много всеотдайно върви кампания срещу българските курорти. Превъзнасят се гръцките (преди опита за преврат – и турските), докато родните се изкарват най-долното място, което подхождало само за пияни английски тийннейджъри и други нискотарифни туристи.

И всичко това се прави не от друг, а от наши сънародници, представите на които за родното Черноморие в болшинството от случаите са отпреди сакралната дата 10 ноември 1989 г.

В последно време тази зловредна кампания се сдоби с нов “шедьовър”. Пасквилът е озаглавен “Защо гръцките таверни са по-добри от нашите кръчми”, а негов автор е известния наш (и добър!) разследващ журналист Слави Ангелов – главен редактор на вестник “168 часа”.

От написаното личи, че Слави Ангелов през това лято е почивал в неизвестен гръцки курорт, хапнал е добре там и се е радвал на хубаво прекарване. Но се вижда и друго – че явно не е посещавал скоро в родно заведение в български курорт и представите му в това отношение не се простират по-далеч от кварталната кръчма.

Три неща според автора правели нашите кръчми по-долни от гръцките таверни - храната, обслужването и собствениците.

Знаем тази плоча. Тя обаче е от времената на “Балкантон”, когато българите в крайморските заведения ги брояха по-ниско дори и от най-изпадналия чужденец, който живее на социални помощи, а сервитьорът съвсем сериозно се изживяваше като старогръцко божество от среден ранг.

За сведение на Слави, пък и на всички останали роднофоби, тая мина, та замина, ама те не са забелязали. Или не са искали да забележат.

Не съм бил в заведение, където да не са ме посрещнали, ако не с усмивка, то с уважение, да не са му обслужили бързо (защото, ако почакам повече от пет минути, със сигурност ще се преместя в съседното) и да не са ми дали касов бон накрая.

Или – храната. Там истината също е проста - тя е тази, която е в магазините. И която всички купуваме. Специално в Слънчев бряг заведенията се снабдяват две търговски вериги. При това – български. И там продуктите са евтини, свежи и качествени.

Колкото до рибата, която особено много боде очите на Слави, какво да правим, като в Черно море го няма онова разнообразие, налично в далеч по-топлите Мраморно, Бяло и Средиземно море? Какво да правим тогава? Да си искаме обратно Беломорието, та Слави и другите любители на екзотични ястия да хапват и по родните курорти свежо филе от риба-меч и пипало от октопод?

Останаха собствениците. Според писанието на Слави те винаги се разполагали на най-хубавата маса с телефон в едната ръка и калкулатор в другата. И били заети само с това да пресмятат бъдещите си печалби. На всичкото отгоре в 90 процента от случаите нищо не разбирали от кръчмарския бизнес и очаквали някак от само себе си пачките пари да почнат да ги удрят по главите.

Това, ще се съгласите, е интересно твърдение. Защото, погледнато чисто логически, онзи, които нищо не разбира от една работа, може единствено да я докара до фалит.

Пък и откъде е взет този процент? От някое социологическо проучване ли или е написан просто ей тъй – на око?

По-нататък плачът на Слави Ангелов по тая пуста чужбина, се превръща в буквално в сърцераздирателен вопъл. “Това лято”, пише той, “например срещу 30 евро ни сервираха: цяла ципура - около 500 грама, прилично парче филе от риба меч, 3 големи скариди, цял калмар (но пресен, не замразена туба) и голямо пипало от октопод.” И всичкото това струвало на сговорната компания 30 евро, тоест 60 лева. След което заключава: “Същото нещо в България със сигурност ще гони стотачка.”

Добре, ама това “със сигурност”, на какво се основава? На някакъв ценоразпис от заведение по нашето Черноморие? Или на едното предположение по силата на подсъзнателно приетото правило, че всичко чуждо е по-добро от родното?

А ето и свидетелства на очевидци, които, за разлика от Слави, не си изсмукват цените от пръстите. На пристанището в Кавала, в ъгловия ресторант с жълтата табела, една цяла риба лаврак струва 50 евро, порция пипала от октопод – 300 грама - 13,50 евро, бирата - 5 евро, едно кафе еспресо – 5 евро , капучино -  6 евро.  Да не споменаваме за мизерната закуска в хотелите…

Всичко това обаче зависи от много неща – от сезона, от категорията на заведението, от метоположението му, от това как е работило то досега, откъде се снабдява с продуктите си? Ами нали собственикът на заведението “Дантон”, което Ангелов споменава в края на материала си като положителен пример, сам казва, че купува пипалата от октопод от Гърция. Е, какво, да не включи в цената им после транспорта ли?

По-нататък писанието на Слави съвсем излиза отвъд пределите на здравия смисъл и обикновената реалност. У нас масово на клиентите се гледало като на ходещи портфейли! Че къде не е така? В Гърция ли? По Европата ли? Или някъде другаде по белия свят?

У нас, ако клиентът оставел малък бакшиш на сервитьора, пише Слави, можело да влезе в бюлетина на МВР с инцидентите от последното денонощие.

Направих си труда и прегледах въпросните бюлетини за Бургаска област от това лято. И не видях там да пише, че келнер да е набил клиент заради това, че му е оставил малък бакшиш. Но може би другаде така става. Там, където Слави ходи (или по-точно – не ходи)…

Следва прехласване по “т. нар. безплатни десерти комплименти”, които идвали в гръцките таверни преди сметката. Сигурно става дума за някакви мезета или сладки, които се сервират, без да са поръчани и които галят окото на клиента.

Естествено, че преди сметката ще дойдат, не след нея, то това е елементарно обяснимо. Само не разбирам защо някой си мисли, че са безплатни?
Това е като здравеопазването у нас по социалистическо време. То било безплатно. Ама лекарите тогава не получаваха ли заплати, медицинските заведения не се ли снабдяваха с лекарства, техника и консумативи? Откъде идваха те? Ами от удръжките от заплатите на всеки трудещ се, какъвто беше терминът тогава.

Или трябва да напомняме на Слави известната (и вярна!) приказка, че безплатен обяд няма?

А ако си говорим сериозно, разликите между гръцките и българските заведения по крайбрежието са две. Първата е, че в Гърция откриваш заведението, а после идват съответните органи да видят дали правилно си направил нещата. Дават ти предписания за корекции и продължаваш.

А у нас преди да си отворил поне 6 месеца харчиш маса пари за документ след документ, за такса след такса, без да броим рушветите. Само че за това положение съвсем не са виновни българските ресторантьори и въобще търговци, на които това лято НАП им скъса задника от проверки.

А втората е, че семейният бизнес в южната ни съседка е с десетилетни традиции, докато у нас се развива от двадесетина години, и то въпреки стотиците административни пречки

То това е като да сравняваш професионален шофьор с хлапе, което за пръв път сяда зад волана? И какво ще го правиш това хлапе? Ще му кажеш, че за нищо не го бива и не трябва повече да сяда на шофьорското място? Защото имало по-добри от него?

Или ще му помогнеш да се научи? Като му покажеш доброто, за да го възприеме, та да се радваме всички?

Защото, както е тръгнало, да вземем тогава да закрием целия си туризъм, както направихме това със селското си стопанство, с военната си промишленост, с електрониката си и с какво ли още не. И да ходим да си харчим парите при византийците. Това ли иска Слави Ангелов?

Аз тук съзнателно не се спирам за отрицателните отзиви на българи, летували по гръцко. А те са цяло море, но Слави някак удобно не ги забелязва.

И това е така, защото, както казва Шопенхауер: “Всяка истина преминава през три фази. Отначало е осмивана. След това е яростно отричана. Накрая бива възприемана като очевидна.”

Е, сега явно сме на втората фаза.

Снимка: grreporter.info