Днес, 11 ноември, е велик ден за човечеството: на този ден през 1821 година в Москва е роден гениалния писател Фьодор Михайлович Достоeвски. Да си спомним поне една от многото му велики мисли: „Свободата не е в това да сме несдържани, а в това да владеем себе си“ – сократовата енкратия („власт над себе  си“, „самоконтрол“). 

Сега мога да започна моя анализ на темата „На кого да вярвам?“ в споровете за „романтичната комедия“? „Оръжията и човекът“ на нобелиста и оскариста Джордж Бърнард Шоу (Дж. Б.Ш.), режисирана от световно известния артист Джон Малкович в Народния театър „Иван Вазов“.

Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството. – Зигмунд Фройд              ....

защото скоростта на евриката в технологиите е значимо по-голяма от тази в етиката.

Д-р Зигмунд Фройд (1856–1939) описва психозащитна реакция, която нарича Verschiebung (немски – „изместване“): А + ВХ → АХ + В – хора (B) изместват натрупаната си агресия (X) върху други хора (A).  Това колективно изместване трови обществото и държавата. Примерите са много – актуални сега са „ще има ли правителство“, „ще има ли вода“ и „за“ и „против“ (pro et con) „Оръжията и човекът“, режисирана от Маестро Малкович, както, преди няколко дни, се обърнах – чрез директора на НТ „Иван Вазов“ – към него в моето Open letter („Отворено писмо“ – на български, публикувано във вестник „Труд“, 7 ноември 2024 г.; вижте също статиите на Мила Герасимова, доц.  Петър Ненков и Петър Блъсков–Румен Михайлов в „Труд“ от 11 ноември 2024 г.;).

Един любознателен университетски преподавател и учен, който вярва на базирани на доказателства резултати (evidence- based data), публикувани във високоимпактни международни списания, нали може да запита:

На кого да вярвам в споровете за „Оръжията и човекът“?:

–  На Джон Малкович: „За първи път някой иска да цензурирам Бърнард Шоу“. Да, текстът на пиесата не може да се цензурира и ,съответно, не може да се редактира. Това право принадлежи само на Бърнард Шоу – но то не важи след ноември1956 г. Така че текстът може да бъде променен, адаптиран от режисьора съобразно неговото творческо разбиране.

–             На Джон Малкович: „Не съм тук, за да се присмивам на България!“ – Но нали според Шоу „само 94 години не му стигнаха да ни научи на хумор“ – това не е ли арогантно присмиване по ирландски?

–             На въпроса на журналистка от вестник „24 часа“ (30. X. 2024): „Как ще коментирате, г-н Малкович?, че  някои хора, дори от Съюза  на българските писатели, се възмутиха, че пиесата на Бърнард Шоу е обидна за страната ни“?, Малкович отговори: „Действието се развива в България просто защото Шоу е търсил държава, за която не се знае много“.   – И като е избрал  България „за която не се знае много“, за страната ни ще започне „да се знае много“ .... с некултурно поведение на българите, описано с хумора на  писателя. 

–   На министъра на културата Найден Тодоров: „Не смятам, че постановката, режисирана от Джон Малкович, е проблемът“.

–  На Бърнард Шоу: „Когато с моята искрено дружелюбна подкрепа българските студенти развият чувство за хумор, проблемите ще изчезнат“. – Българските студенти във Виена и Берлин, протестирали срещу пиесата през 1921 г., разбират от хумор, защото са чели „Бай  Ганьо“ на Алеко Константинов и „Криворазбрана цивилизация“ на Добри Войников.

–  На Джон Малкович: „Това е една чаровна и забавна пиеса. Все още смятам, че тя е такава. Никога не съм си мислел, че някой може да се обиди от пиесата. Нямам право да цензурирам, дори протестиращите, моята работа е да режисирам. Странни времена”. – И за Зигмунд Фройд са били странни времената, както и за автора „На кого да вярвам?“, посочени в мотото.