Д-р Георги Чалдъков

Първият Световният ден на мозъка е проведен на 22 юли 2014 г. – негово мото беше “Our brains - Our future” (Нашите мозъци - Нашето бъдеще). На 22 юли тази година Световният ден на мозъка ще е посветен на мултиплената склероза – хронична автоимунна болест на нервите при млади хора.

Невробиологията и невронауката са едни от авангардните биомедицински науки на 21-ви век. Те предоставят информация и знания за молекулните и клетъчни механизми на когнитивните процеси (памет, обучение, мислене, емоции, вземане на решения...), както и за  когнитивните болести, например, болестта на Алцхаймер. Неврополитика, невроетика и невроикономика са нови клонове на невронауката. Със съвременни образни технологии, като functional magnetic resonance imaging (fMRI), се изследват кои мозъчни клетки участват в поведението на човека, отнасящо се за политически събития и личности.

       С цел постиженията на невронауките да станат разбираеми за обществото, през 1990 г. президентът на САЩ Джордж Буш-старши обяви „Десетилетието на мозъка 1990-2000“ (The Decade of the Brain 1990-2000). В България не съм чул политици да организират дори „Денят на мозъка“ – въпреки че българите сме най-често умиращите от мозъчни инсулти в света (по данни на НСИ през 2019 г. от епидемията на инсулти и сърдечни инфаркти са умрели 69 632 души; ужас! – 190 българи дневно).

       През 2014 г. Нобеловата награда за медицина получиха младото норвежко семейство Мей-Брит и Едвард Мозер и американецът Джон О’Кийф „за техните открития на клетките, които изграждат позициониращата система в мозъка”. Група от мозъчни нервни клетки са свързани помежду си като формират решетки - затова са наречени „решетъчни неврони” (grid neurons). Те са нашите навигатори, мозъчната „глобална система за позициониране” (GPS – Global Positioning System). За терминологията на неврополитиката я наричам „Система за политическо позициониране“ (PPS – Political Positioning System). През последните 31 години, особено напоследък, стават драматични увреждания на PPS на някои интелектуалци и на много български политици. Например:

  1. измислените (и вече сублимирали) Манифест „За републиката” на Евгений Дайнов и „Спасение на България” на Божана Апостолова,
  2. безотговорното позициониране на СДС на Иван Костов в „Демократи за силна България“ на Атанас Атаносов и Радан Кънев, които се сродиха с „Да, България“ на Христо Иванов в коалицията „Демократична България“,
  3. позиционирането на част от ГЕРБ в „Републиканци за България“ и
  4. на БСП в „АБВ“ на Георги Парванов и „Нормална държава“ на Георги Кадиев, които сега, заедно със “Съюз на отечеството” , “Българска пролет” на Велизар Енчев, “Движение за социален хуманизъм” и „Движение на непартинийте кандидати“ на Минчо Христов, се обединиха в коалицията „БСП за България“, при което
  5. „Движение 21“ на Татяна Дончева остана в „отровната“ коалиция „Изправи се! Мутри вън!“,
  6. "Лява алтернатива",  свързана с ретроградния вече Жан Виденов,
  7. „Има такъв народ“, някои ги коалира с „Тежко му на такъв народ“.

         Но по-добре е да приключа с призива: Стига с тези политически чочарки!  (На италиански сiociaria идва от ciocia и означава „цървули“ – https://findwords.info/term/ciociaria. На бургаски жаргон, обаче, „чочарка“ означава често влюбваща се – „лека“ – жена. И, може би, няма общо с  филма “Чочарка“, режисиран от великия Виторио Де Сика с участието на чаровната София Лорен.)

С други думи: Не ни предлагайте лошо бъдеще! – нали „нашите мозъци са

нашето бъдеще”.*

______________________________________________________________________________

* През 1998 г. Michael Gershon от Колумбийския университет в Ню Йорк написа книгата The Second Brain („Вторият мозък“) – милионите нервни клетки на червата са нашият втори мозък, който говори с „първия мозък”, този в главата (encephalon). Понякога „вторият“ причинява болест в „първия“, като болестта на Паркинсон. Български, италиански и сръбски учени предположиха, че мастната тъкан е “третия мозък” на човека (Chaldakov GN, Fiore M, Tonchev AB, еt al. The adipose tissue as a third brain. Obesity Metab 2009; 5: 94-96). Но това не означава, че колкото си по-дебел, толкова си по-умен.

       Три мозъка, а все още толкова много алчност, агресия и несправедливост – глобално и локално.