March greetings from Hristo Fotev’s snowdrop, Mario de Andrade’s Valuable time of maturity, and Krikor Azarian’s wish for a world completely different
Д-р Георги Н. Чалдъков и Приятели
Dr George N. Chaldakov and BHFs
На всички хора желаeм:
Живот + Здраве + Късмет = Дълголетие, Баболетие, Прабаболетие, Дядолетие, Прадядолетие…!
With the coming Spring/Prima vera, a season of renewal and rejuvenation, we wish to all people Healthy and Creative Longevity!
Възхвала на кокичето
Христо Фотев
Скочи из свойта зима ти!
Взриви я с тънкото си тяло.
Включи ме в скока си расти
Зелено и до болка бяло…
Расти не утре, а сега!
В снега с атаки поривисти.
Вдигни ме строго из снега
с тризъбеца на свойте листи!
Преди най-първата трева,
в часът на тая зима дива,
учи ме как леда с глава
сияйно нежна се разбива.
Единствено – расти сега!
Сега вдигни се ти веднага!
Ти срещу моята тъга
скочи със блясъка
на твойта шпага!
Praise of the snowdrop
Hristo Fotev
Jump out of your winter!
Blew it up with your thin body.
Involve me in your jumping growth
Green and painfully white …
Grow not tomorrow, but now!
In the snow with gusty attacks.
Lift me strictly out of the snow
with the trident on your leaves!
Before the very first grass,
in the hour of this wild winter,
teaches me how the ice with my head
radiantly gentle to break.
Solely – grow now!
Now get up instantly!
You against my sorrow
jump with the glitter of your sword!
И една малка, но много ценна част, от поемата “Ценното време на зрелостта” (The Valuable Time of Maturity) на големия бразилски поет Мариo дe Андради (1893–1945):
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея занапред, отколкото е времето, което съм живял досега.
Имам повече минало, отколкото бъдеще.
Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно…
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения…
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли…
Искам да живея с човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни…
… Душата ми бърза. Няма много лакомства в пакета.
Mario de Andrade (1893 – 1945), São Paulo, Brazil
The Valuable Time of Maturity
I counted my years and discovered that I have
less time to live going forward than I have lived until now.
I have more past than future.
I feel like the boy who received a bowl of candies.
The first ones, he ate ungracious,
but when he realized there were only a few left,
he began to taste them deeply.
I do not have time to deal with mediocrity.
I do not want to be in meetings where parade inflamed egos.
I am bothered by the envious, who seek to discredit
the most able, to usurp their places,
coveting their seats, talent, achievements and luck.
I do not have time for endless conversations,
useless to discuss about the lives of others
who are not part of mine.
I do not have time to manage sensitivities of people
who despite their chronological age, are immature.
I cannot stand the result that generates
from those struggling for power.
People do not discuss content, only the labels.
My time has become scarce to discuss labels,
I want the essence, my soul is in a hurry…
Not many candies in the bowl.
И да си пожелаем света да е съвсем друг
“Да ти взема болката” (цáвът данем) – казват арменците на човек, който е угрижен – научих това от големия режисьор Крикор Азарян. Притесни ме откровеността на този мъдър човек, изречена шест месеца преди да си отиде завинаги от този свят(14 декември 2009 г.): “Много е красиво, но не е истина. Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш.” И още по-мъдрото: “Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг”.
And let's wish a world completely different
“Let me take your pain” (tsavt danem) – Armenians say to a person who is worried.
I learned this from the great theater director Krikor Azarian. I was worried by the frankness of this wise man, spoken six months before he passed away (14 December, 2009): “It is very beautiful, but it is not true. One cannot take the pain of another. You can sympathize, but you cannot empathize with it”. And even wiser: “Can you imagine what life would be like if you felt the pain you cause? The world would be completely different”.
