Въпреки че България със сигурност не е най-важният пазар на “Лукойл” в Европа, той все пак има голямо значение, поради практически пълния монопол на тази компания в горивния сектор там, допълнен и от пълната зависимост на страната от енергийния внос от Русия. И докато напускането на “Лукойл” би могло да даде възможност на България да стимулира още повече конкуренцията на вътрешния си енергиен пазар, има немалко аргументи за това, че поради множество вътрешни и външни причини страната може и да не се възползва от тази възможност.
Според публично известни сведения “Лукойл” разглежда продажба на активите си в ЕС, включително своята рафинерия и вероятно и търговския си бизнес. Аналогичните производствени мощности в Италия, Холандия и Румъния също се предлагат за продажба.
Целевият срок за продажбата е две години, а компанията заяви целта си да се съсредоточи основно в проучването, разработването и експлоатацията на нефтени и газови проекти, като напусне производството и продажбата на горива.
Алтернативен сценарий на продажбата на активите е те да се отделят в отделна компания, която да се търгува на борсата.
Последните две години бяха наистина трудни за нефтения сектор в световен мащаб. Цените суровия петрол се сринаха от средно 110 долара за барел през първата половина на 2014 г.до около 42 долара средно за 11-те месеца на тази година.
Слабостта се пренесе и върху преработвателната дейност, въпреки че връзката й с цената на суровия петрол е опосредствана. Рафинирането и търговията с горива като цяло имат по-ниска норма на печалба, така че в решението на “Лукойл” намали своето участие в тях има известна логика. Основната причина за продажбата на дейността в ЕС обаче може би е в областта на регулациите, а не на търговските цели.
“Лукойл” многократно е бил обвиняван в злоупотреби в ЕС. През 2014 г. румънското държавно обвинение обвини местното поделение на тази компания в злоупотреби и пране на пари, като внесе в съда иск срещу нея за 1,8 милиарда евро. “Лукойл” временно успя да спре производството, но не беше оневинен и разследването продължава.
В България, след години на ценови аномалии, националната анти-монополна комисия най-сетне “откри” признаци на пазарна манипулация и неконкурентно поведение на шест търговци на горива, сред които “Лукойл” има най-голям дял. В този случай законът ограничава възможната санкция до 10% от годишния оборот, т.е. за “Лукойл” това би означавало глоба до около 300 милиона евро.
Съществуват обаче обосновани предположения за наличието на по-сериозни нарушения, които, ако бъдат разследвани, могат да предизвикат искове, надхвърлящи тези в Румъния, и дори съпоставими със стойността на предприятията на компанията в България.
Една допълнителна причина за оттеглянето на “Лукойл” може да е и тази, че европейският пазар може да стане още по-труден за дейността на големи руски компании пред вид изострените отношения между ЕС и Русия.

България, губерния на “Лукойл”

Даже сравнена със страните от бившия iъветски блок, зависимостта на България от руските енергийни ресурси е впечатляваща. Страната внася 100% от необходимите й нефт, газ, и ядрено гориво, както и резервни части за атомната си електроцентрала от руски дружества, които са или държавна собственост, или, като например “Лукойл”, силно зависими от Кремъл.
Специално в горивния сектор се наблюдава напълно вертикално интегриран монопол, собственост на "Лукойл".  Неговата дейност се разпростира върху всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както  и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти.
Основното нефтено пристанище на компанията недалеч от рафинерията му в Бургас е на практика екстериториална зона, където няма представители на българските власти, включително и митнически служители. Освен това “Лукойл” има пълен монопол на зареждането с горива на морски и речни кораби, както и на самолети в националните летища.
Накрая “Лукойл” е главният (а всъщност и единственият, макар и чрез посредници) доставчик на горива за всички основни национални институции и служби, включително полицията и армията.
Това обаче не е всичко. Голямата част от държавния резерв от горива, предназначени за използване при кризи и война, също се складира в съоръжения на “Лукойл”.
Що се отнася до вноса на горива, “Лукойл” удобно държи ръка и на този кран.  Българските закони изискват всички стоки, облагани с акциз, включително горивата, да се внасят само чрез акцизни складове, т.е. специално лицензирани за това. През 2011 г., българското Министерство на финансите официално обяви, че “Лукойл” пряко контролира 80% от тези складове.
Според същия източник допълнителни около 15% се контролират от “Нафтекс Петрол”, местен търговец на горива в силно затруднено положение, който е изцяло зависим от "Лукойл" както за доставки на горива, така и за финансиране.
Това обаче явно не е достатъчно, защото “Лукойл” допълнително наема акцизни складове от малки, номинално независими, компании, т.е. контролът му върху тези складове наближава 100%.
При това положение не е учудващо, че “Лукойл” и ръководителите му в България разполагат и с огромно политическо влияние.  Добър пример за това е историята с поставянето на измервателните уреди за горива, което започна през 2011. Докато всички търговци на едро и дребно инсталираха изискваните от закона уреди, “Лукойл” упорито се съпротивляваше, като се позоваваше на “неприемливо високи разходи за инсталирането им”.
И през следващите две години компанията демонстративно отказваше да изпълни изискването за поставянето на измервателни уреди.
В края на краищата Министерството на финансите отне лиценза на “Лукойл” за търговия с горива, но съдът, най-вероятно под политически натиск, бързо го възстанови, аргументирайки се със съображения за националната сигурност.
А следващото българско правителство промени закона, като даде възможност на “Лукойл” да заобиколи измерването в някои от своите съоръжения.
Тези машинации и яростната съпротива на компанията срещу измерването навеждат на мисълта, че там има доста за криене.

Продава се монопол. Има ли желаещи?

Монополът е много печелившо нещо. Вероятно купувачите вече се тълпят. Но монополът на “Лукойл” се отнася не само за финансови печалби. Той е средството, чрез което Русия осъществява не само икономическа, но и политическа власт над България.
Парадоксално е, че това статукво се поддържа не само в управляващите елити в България, но и намира влиятелни поддръжници във водещи страни от ЕС. Очевидно чрез енергийните си фирми Русия има уникално влияние върху България.
Законен е тук въпросът би ли искала руската страна да се раздели това влияние? Слабо вероятно.
Тази съществуваща конфигурация е от решаващо значение при анализа кой би могъл да бъде купувач за активите на “Лукойл” в България, а вероятно и в Румъния.  За удобство разделяме възможните участници в четири групи:
Компании под руски контрол. Те са далеч най-вероятните, тъй като те могат да запазят, ако не и да усилят политическите лостове на влияние.
Очевидно двата основни енергийни клана – “Роснефт” и “Газпром” (чрез дъщерното си “Газпром нефт”), ще бъдат и главните кандидати. И двата имат опит с рафинерийни и търговски дейности зад граница, както и съществена подкрепа от държавата.
▪ Роснефт се превърна в основен играч в Русия, а също и един от най-големите в света. “Роснефт” извърши значителни покупки наскоро, включително гигантското придобиване на индийските рафинерии Essar.
Компанията би била основен претендент за придобиване на българските активи на Лукойл, ако не беше едно основно препятствие - нейната уязвима правна позиция в Европа.
Съдебните и арбитражни дела, водени от акционерите в компанията “Юкос” във връзка с незаконното й превземане от “Роснефт” нямат практически  измерения, и дори претърпяха неуспехи, но вероятните рисковете няма да изчезнат.
В допълнение от 2014 г. “Роснефт” е под санкции от правителствата както на САЩ, така и на ЕС.  Прякото владеене от страна на “Роснефт” на актив в ЕС създава риск от конфискация в някакъв бъдещ момент.
Това разбира се няма да е пречка пред “Роснефт”, като вероятно ще прибегне до “партньори”, които само формално ще имат контрол върху активите на “Лукойл”.
Газпром (чрез “Газпром Нефт”) от своя страна е вече на Балканите с придобиването на “НИС Петрол” и разгръща верига бензиностанции и в България.
“НИС Петрол” ЕООД в България е компания, собственост на Нефтена Идустрия Сърбия (НИС) - една от най-големите нефтени компании на територията на Югоизточна Европа, в която основен акционер и мажоритарен собственик е руската компания “Газпром Нефт” с дялово участие от 56,6%
Придобивайки рафинерия в България (вероятно в пакет с тази в Румъния), “Газпром” ще успее да затвърди своята доминираща позиция в региона.
Други руски производители, като “Татнефт”, собственост на правителството на Татарстан, както и свръхпотайният “Сургутнефтегаз”, нямат значителни активи зад граница, но все пак могат да служат като платформи за придобиване.  По-малки, “независими” руски производители, например “Русснефт”, са по-малко вероятни, а евентуалното тяхно участие вероятно би било прикритие за някой от големите.
Национални петролни компании от бившия Съветски Съюз. Както азербайджанският нефтен монопол “Сокар”, така и “Казмунайгаз” (КМГ) от Казахстан имат производствени мощности за суров нефт в региона и желание за разширяване.  КМГ вече работи в ЕС чрез румънското си дружество “Ромпетрол”, което има присъствие чрез бензиностанции и в България.
Напълно е възможно КМГ да се опита да разшири регионалната си дейност. “Сокар” също оглеждаше България преди време, включително и за възможно придобиване на “Петрол”, местна верига бензиностанции, на която “Сокар” беше основен доставчик.
Купувачи от Персийския залив. Като цяло е много по-малко вероятно руската страна да отстъпи свой стабилен пазар, на нови играчи, особено такива, които имат собствено производство на петрол в относителна близост. Така че купувачи от Близкия изток, включително от приятелски настроеният към Русия Иран, едва ли ще бъдат допуснати до сделката.
Същите съображения, или дори по-силни се отнасят и за екзотични (по отношение на българския пазар) купувачи от страни като Индия, Малайзия, Виетнам, Венецуела и т.н.
Международни петролни компании. Както “Нефтохим”, така и българският (и балканският) пазар не са сред основните приоритети на петролните компании от Западна Европа и Северна Америка.
Първо, пазарът е малък. Второ, тези компании вече имат дейност в ЕС и могат да внасят продукти в България (ако разрешат проблема с акцизните складове, разбира се).
Трето, западните компании са в много по-малка степен, ако въобще са, способни да използват монополното положение на “Лукойл”, и не се интересуват от политическите аспекти на бизнеса в България.
Не на последно място, неотдавнашната модернизация на “Нефтохим” на стойност “милиарди долари” е по всяка вероятност силно преувеличена. От тази гледна точка една международна петролна компания би оценила активите в България на много по-ниска стойност, отколкото е виждането на “Лукойл”.
Голяма сделка с Китай. На пръв поглед компания от Китай може да се опита да установи присъствие в ЕС. От гледна точка на “Лукойл” (а също и на Кремъл) обаче това би изисквало някакъв вид “геополитическа” сделка, в която китайската страна ще трябва да предостави значителен свой актив в друга страна.
Широко прокламираното стратегическо сътрудничество между Русия и Китай, доколкото съществува, само по себе си не би било достатъчно като основание за сделка. Китайците също така не са известни с това, че плащат щедро за придобивания. Пък и България не е твърде високо в китайския списък от приоритети.
В заключение, ако и “Нефтохим”, както и другите бизнеси на “Лукойл” бъдат въобще продадени, новите собственици най-вероятно ще бъдат или от Русия, или под силното й влияние. По този начин досегашните проблеми, включително неконкурентно пазарно поведение, както и съмненията (меко казано) относно надлежното плащане на данъци, няма да бъдат разрешени, и дори е вероятно да се задълбочат.

Националните интереси на България

Както се спомена по-горе, България е под влиянието на политическите лостове на икономическия монополист “Лукойл”, който по условие действа не само срещу нейните интереси, но и срещу самата независимост на страната.  Българското правителство би следвало да разгледа дейността на “Лукойл” не изолирано, а в контекста на цялостната енергийна свръхзависимост от Русия.
Основания за това има много.
Първо, неконкурентната позиция и поведение на “Лукойл” дългосрочно увеличават цените на горивата в България, намаляват разполагаемия доход на гражданите и потискат конкурентоспособността на фирмите.
Второ, факт е, че свръхпечалбите на “Лукойл”от дейността му в България се изнасят изцяло извън страната. На всичко отгоре за повече от 15 години дейност в тази страна групата отчита само загуби, което е крайно нелогично.
Трето, още по-тревожно е продължаващото непълното измерване на нефтопродуктите. Съвсем вероятно е да не се начисляват всички дължими ДДС и акцизи, които съставляват огромната част от крайната цена на горивата.  По този начин, българските граждани, фирми, и правителство субсидират и без това силно печелившата дейност на “Лукойл”.
В интерес на България е всичко това да престане. Напускането на България от “Лукойл” би била рядка възможност за българските власти да окажат значително влияние и да допринесат за постигане на добър резултат.  Правителството със всички свои институции — изпълнителни, законодателни и правосъдни — би могло да окаже въздействие в тази посока.  Неговите действия биха могли да комбинират няколко подхода.
- Детайлна проверка от всички заинтересовани регулаторни органи, включително антимонополната комисия, енергийните и природозащитните регулатори и т.н. По наша информация досега тези агенции досега умишлено или неволно са пренебрегвали “Лукойл” като обект на регулиране.
- Налагане на пълна данъчна дисциплина. Както е показано по-горе, задълбочен и истински независим данъчен одит може да открие (или обосновано да отхвърли) съществени пропуски в данъчното облагане.
- Преглед на дейността на “Лукойл”от гледна точка на органите за сигурност, включително за възможно умишлено нарушаване на антимонополното и данъчното законодателство, а също и относно съмнения за пране на пари.
Първоначалният преглед на дейността на “Лукойл” показва, че възможните нарушения като минимум на антимонополните и данъчните закони в продължение на години, може да са на стойност, съпоставима със стойността на бизнеса на групата в България.
Огромното влияние както на “Лукойл” така и на Русия, включително на институционално и лично ниво обаче практически гарантират, че правителството по-скоро би съдействало за постигане на желаните цели на “Лукойл”, отколкото да защити националния интерес.

Автор: Хенрик Сьоренсен

Хенрик А. Сьоренсен е икономист в областта на природните ресурси с повече от 4 десетилетия професионален опит. Той е бакалавър по инженерни науки от университета на Гьотенбург и магистър по бизнес администрация от бизнес школата “МкКомбс”. През първата част на кариерата си работи в областта на проектното финансиране в САЩ, Югоизточна Азия, Латинска Америка и по-късно в страните от бившия Съветски Съюз. От 2007 г. насам Сьоренсен работи основно като изследовател в областта на икономиката на природните ресурси.

Източник: bulgariaanalytica.org

Снимка: Webcafe.bg