От: Георги Чалдъков, „БУРГАС. Сантиментални истории“, 2012, стр. 78-80

По кръщелно и паспорт беше Димитър Тодоров Георгиев, роден на 3 септември 1944 г., но в Бургас всички го наричахме Лисика, Лисицата, понякога – Митко Памидко, защото и той обичаше червеното вино “Памид”, популярно в младежките ни години в Бургас. Когато искаше да спомене, че в Бургас са родени много талантливи хора, той казваше: “Бургас е майката на всички идиоти.” Обичаше да чете Уолт Уитман, който преди повече от 120 години писа, че американците са нация от идиоти.* Четеше и Чарлс Буковски и често произнасяше една от мислите му: “Почти всеки се ражда гений, а умира идиот”.

Лисика е роден, израства, учи, работи, пие, жени се и пак пие – всичко в Бургас. През 1992-2000-та обаче за “8 години, 8 месеца и 8 дни” живя в  Малко Търново, точно четири пъти повече, отколкото любимият му писател Хенри Дейвид Торо - в къща на брега на езерото Уолдън край Конкорд, щата Масачусетс. Лисицата разказваше вицове, басни и притчи като смесваше реалността с въображението – един “поток на остроумие”, който преминаваше през бургаските кръчми. Ако имаше Нобелова награда за вицове, той щеше да бъде първият бургаски нобелист. И тъй като всеки нобелист има право да покани гости на гала вечерята след връчването на наградата, половината Бургас по това време щеше да бъде в Стокхолм.

В почти кахектичното тяло грееше лъчезарната му душа. Моралната профилактика дължи на него мислите: “Хората си мият тялото и зъбите, но забравят да си мият предсърдията и камерите на сърцето” и “Предпочитам да пия слаба ракия с добри приятели, отколкото хубаво уиски с лоши хора.” Беше много сръчен във фотографията и в метранпажа – на страниците на всички вестници в града “подреждаше думите, които се обичат”. Погълнал килограми олово и молибден, той ги детоксикираше с редовно пиене на водка с лимонада. И когато беше едновременно майка, баба, баща и дядо на внука си, той не наруши лечението си – носеше малкия Митко навсякъде, в печатниците и кръчмите, изгледа го от пеленаче до 10-годишната му възраст. В един ранен следобед го качи на самолета и го изпрати на дъщеря си в Холандия – сега Митко е най-добрия футболист на юношите на “Аякс”.

Но дядо му вече го няма.

_________________________________________________________________

*Ето думите на самия Уитман: „Напред, мои любими американци, още по-надалеч препускайте своите коне – вълнение, пари, политика! Премахвайте всички прегради, нека се разклащат и нататък, да се разлюляват и събарят всички останали. Много скоро и вие ще се озовете там, тогава ще поискате да ги задържите, но няма да можете. Затова своевременно издайте закон (в старите и новите страни), да се строят хиляди лудници. Защото сте избрали най-добрия път за създаването на нация от идиоти.”

След години Хенри Милър писа в едно свое есе: “Възможно е именно Уолт Уитман да е най-великият американец, живял на нашата земя!”

Както Лисика и другите приятели да са най-великите бургазлии, живели в нашия град.