Светофарите на „Трапезица“ угаснаха и задръстванията там остават в спомените на шофьори и пешеходци. Въпреки не завършения все още ремонт на кръстовището движението там е вече нормално. Предимствата на кръговото движение в съчетание с безопасността на пешеходците явно добре са били отчетени в проекта за реконструкция на едно от най-натоварените кръстовища в Бургас. Странно е обаче отсъствието на същата логика и при други не по-малко натоварени кръстовища, където вместо кръгово движение продължава да се робува на скъпо струващите светофарни уредби, доказано намаляващи пропускателната способност на кръстовищата.

Опитите за преимуществено вместване до тях или отделяне на лентите и спирките за бързите автобусни линии допълнително ги пренатоварват. Типичен пример е кръстовището на ул. “Индустриална“ и „Спортна“. Още от сега там задръстванията достигат ремонтирания надлез, а през летния сезон най- вероятно ще са до другия нов светофар – на „Ив. Вазов“ и „М. Луиза“.  По тази причина намалява пропускателната способност и на кръстовищата „Хр. Ботев“- „Сан-Стефано“- „Александровска“ - „Ст. Стамболов“. Тук специално не само заради  пътния простор за автобусите, а и заради  очаквания, но не проектиран пешеходен подлез на ул „Александровска“ под „Сан Стефано“.

Вместо изграждането на кръгови кръстовища по подобие на „Трапезица“ и това в к-с „Славейков“ на бул.“Я.Комитов“ и бул.„ проф.Я.Якимов“, улесняващи движението, ставаме свидетели на масово монтиране на светофарни уредби, чието изграждане и поддръжка е скъпо струващо. И силно затрудняват движението, както например на три от Т-образните кръстовища за М.Рудник - главния път Е79 (бул. “З. Стоянов“), включително това за и от Г.Езерово. Експертите по пътна инфраструктура сигурно имат своите аргументи там да няма кръгови движения, а светофари. Или пък надделяват финансовите съображения.  Но те също не са в полза на светофарите. Обикновеният гражданин обаче, участник като шофьор в задръствания пред светофарните уредби  има не по-малко основание да твърди, че те са напълно заменяеми (или не нужни) и на редица други кръстовища. И че тяхното премахване, както на „Трапезица“ ще „отпуши“ автотрафика в Бургас. Например, на кръстовищата „Спортна“ и „Т.Александров“,  в к-с „Изгрев“ – новата улица за автобусите между пазара и парк „Велека“, на „Ив. Вазов“- „М. Луиза“. На бул. „Струга“ към ж.к. „Славейков“  няма да има чакащи за ляв завой, докато излизащите от там по „Я. Якимов“ ще могат да завиват и наляво, а не само към „Трапезица“, както е сега.

Дали новоизградените и някои от до сега съществуващите светофарни уредби са крайно необходими за регулиране на движението може да се спори. Защото освен че са скъпи и забавят движението, системната им поддръжка предполага и сериозни бизнес интереси. Вече са доста фирмите, които се конкурират на този пазар за производство, внос и поддръжка и съвсем логично е те да искат на всяко кръстовище или пешеходна пътека да мигат техните „умни“ машинки.

Само че ние, обикновените данъкопладци, шофьори и пешеходци искаме по-малко такива разходи и по-нормален трафик на движение. Обратното означава вместо саморегулацията на кръгови  кръстовища,  движението да зависи  от нарастващия брой светофари. Дори и като грижа за безопасността на пешеходците, това не винаги е оправдано. Ново изградената преградна стена от метално-декоративни рамки по „Ст.Стамболов“ между светофарите на „Дунав“ и „Сан Стефано“ едва ли е израз единствено на такава грижа. Защото тази стена сякаш казва на пешеходците: „може и да имате потребност да пресичате „Ст.Стамболов“, но ще заобикаляте до светофарите“. Което много затруднява хората и вече сме свидетели на масово прескачане на тези рамки и дори демонтиране на една от тях срещу затворената пресечка на ул. “Струма“.  Тя е по средата между двата светофара  и беше логично точно там да има пешеходна пътека, а не както бе до скоро - в близост до светофара на „Дунав“и затрудняваше изхода от светофара. Такава пътека не би затруднявала автотрафика по булеварда и несъмнено ще предразполага пешеходците да не гледат с омерзение към иначе красивите предпазни рамки. За да няма обвинения в „непукизъм“или „вандализъм“.

Не знам дали е правена картограма на движението по споменатите кръстовища и пътни отсечки в Бургас, но видно е как последователно попадаме под зависимостта на омагюосания кръг от постоянно нарастващия брой светофари. На някои кръстовища те са безспорно наложителни. Пораждат обаче въпроси там, където затрудняват движението. А при липса на такова в определени часове дори провокират нетърпението на мнозина да преминават „на червено“.  Несъмнено направеното от общинската управа по инфраструктурата и движението в Бургас до сега заслужава уважение.  Но всяко заболяване от типа „непогрешимост“ може да доведе до самозабрава. А когато се проектира движението в града пренебрегването на улесняващите го форми и средства за сметка на скъпо струващите, може да заприлича на кръгово без изход.