Народното събрание откри новия си сезон. И както стана вече традиция, всички парламентарно представени парии и коалиции прочетоха своите декларации, в които очертаха основните насоки на бъдещата си дейност.
Както и през предишни години, разбира се, основното в тях беше да се дадат обещания за нови обещания – обичайната практика на така наричаните народни избраници, практикувана успешно вече 27 години и целяща да генерира поне малко социален оптимизъм в народа.
Налице са обаче и някои нови моменти, резултат от проведените политически контакти през лятната пауза. А техният прицел са

предстоящите президентски избори

през тази година.
Най-неочаквано за всички яростно ръфащите се от повече от пет години Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и “Атака” си подадоха ръце. В резултат Патриотичният фронт, съставна част от който е НФСБ, и “Атака” издигнаха общи кандидати за президент и вицепрезидент на републиката.
Що се отнася до НФСБ и “Атака” в тази прегръдка няма нищо странно. А и нищо лошо в крайна сметка. Дейците, членовете и привържениците на двете партии имат добре трасирано общо минало и идентична идеологическа основа. А ВМРО трябва да е склонило да участва в този пакт само за да може лидерът му Красимир Каракачанов за втори път след 2011 г. да се кандидатира за президент.
От друга страна, флиртът между БСП и АБВ беше достатъчно видим в политическото пространство през тазгодишното горещо лято. И макар партията-майка в последно време да направи рязък завой и пак да почна да се държи като мащеха към своето отроче, обединението в ляво за изборите е неизбежно. Поне на ниво членове и симпатизанти. И в името на провала на ГЕРБ.
Всъщност преди това АБВ успя да привлече като съюзник Политическа партия “Движение Гергьовден”, каквото е пълното й име, а както се разбра от днешните декларации в парламента и трите патриотични формации са склонни да се присъединят поне на втория тур от изборите към Фронта антигерб. Повече от ясно е и че привържениците на “Движение 21” също ще направят аналогичен избор.
Всичко това дава действително

големи шансове на генерал Румен Радев

да седне в президентското кресло на “Дондуков” 2. Още повече, че в последните си медийни изяви той се представи не само като добре балансиран политик, но и като човек, който е способен да казва твърдо “да” или “не” – нещо не особено присъщо за сегашния ни президент, пък и за повечето представители на политическите сили у нас.
Остават две неизвестни. Всъщност, добросъвестният наблюдател би казал, че са три. Но кавгите между така наричаните реформатори за това кой да води бащина дружина са толкова непримирими и толкова нелогични от гледна точка на здравия политически разум, че тяхната тежест в президентските избори ще остане нищожна.
И така действително остават две неизвестни. Първата е ДПС. След отлюспването на Местан движението изглежда малко отслабено и със сигурност води люта битка по места с ДОСТ. Но неговата роля е била, а най-вероятно ще бъде с особена тежест у нас.
При откриването на парламентарната сесия новият председател на ДПС Мустафа Карадайъ демонстрира както значително подобрение в българския си език, така и твърдото намерение на движението да работи за предсрочни парламентарни избори веднага след президентските.
В случая обаче

ДПС залага и на черното, и на червеното

в политическата рулетка, чийто доказан

майстор е почетният председател на движението Ахмед Доган. От една страна, Бойко Борисов отдавна се зарече, че ако ГЕРБ спечели, то самият той е склонен да се иде и на нови избори за Народно събрание. Проблемът обаче е там, че ако герберите изгубят поста на държавния глава, такъв вот пак става много вероятен.
Като се има предвид обаче известната истина, че когато Борисов каже: “Добър ден”, силно препоръчително е да се погледне къде действително е слънцето, то ДПС най-вероятно негласно ще даде команда на верните си привърженици да бъде подкрепен ген. Радев.
Що се отнася до ДОСТ при тях положението е почти същото – те от своя страна горят от нетърпение да премерят силите си с ДПС в борба за депутатски мандати.
И – остава ГЕРБ. Там тайната на кандидата на партията за президент е много добре пазена. По простата причина, че никой още не знае кой ще е той.
Преди дни някогашният, пък и сегашен втори човек в партията Цветан Цветанов се изпусна да каже, че ще бъде жена. Най-разпознаваемите фигури от този пол там са три – Цецка Цачева, Румяна Бъчварова и софийската кметица Йорданка Фъндъкова.
Фъндъкова обаче е известна само в София и макар столицата да има особена тежест във всички избори, не тя определя времето в България. Така че софийският кмеат би следвало да отпадне от сметките Борисови.
Парламентът пък без желязната Цецка Цачева би изглеждал доста по-различно, а вероятността опозицията да почне да прокарва там свои решения – много по-голяма. Така че логично е Борисов да не се лиши така важно за партията му нейно присъствие в Народното събрание.
И така, остава или Румяна Бъчварова, между другото доста компрометирана в битността си министър на вътрешните работи, или някоя друга, не толкова известна девойка, която ГЕРБ да хвърли в битката на принципа, че досега и магаре да беше предложил за някой пост, и то щеше да бъде избрано.

Вероятността обаче от провал

на тези три или повече дами през тази година е твърде голяма и Борисов със сигурност го отчита. Голям обаче е и рискът сам той да се кандидатира за президент в момент, в който народът с все по-нарастващо умиление си спомня Живковите времена и все повече почва да недолюбва бодигарда му.
Ако спечели, губи не само лостовете на властта, които толкова му харесват, но и партията си, която ще остане в ръцете на Цветанов. А той във всички случаи ще се постарае да я дистанцира от “надпартийния” президент в лицето на Борисов. Както си е по Конституция всъщност…
Ако пък загуби, губи не само той, но и партията, защото, както е известно, достатъчно е само един да каже, че царят е гол, за да почнат да го повтарят всички след него. Като при това положение предсрочните парламентарни избори стават направо неизбежни, а на тях спадането на мнозинството на ГЕРБ в Народното събрание от 2009 г. насам ще стане още по-очевидно.
Така че размислите на Борисов в облака на любимата му пура съвсем не са радостни и напълно закономерно и самият той още не е наясно кого да кандидатира. Накрая може дори да му се наложи да хвърли чоп или пък да пита секретарките си.
В цялата тази какафония, която още не ни е задумкала здраво по главите, но няма да пропусне да го направи, каквато е българската предизборна традиция, някак встрани остава референдумът, иницииран от Слави Трифонов. Защото, макар осакатен, той съдържа три твърде съществени за бъдещето ни въпроса. Чиито отговори може да се окажат дори по-съществени от президентските избори.

Снимка: chernomore.bg