Очаквам до дни портретът на Ататюртк да бъде свален от всички стени от където гледа светски. Или не- ще остане, за да остане и псевдодемокрацията в Турция.

                Не съм политически анализатор, дори не разбирам от политика. Познанията ми по история са толкова,  колкото изисква общата култура. Житейският опит също не ми достига за солидна аргументация. На 30 съм. В майчинство. Гледам новини и търся интересни и близки дестинации за почивка. Нали аз не съм видяла света, сега поне дъщеря ми да го види. Позицията ми е на съсед, от тези, които имат мнение по семейните кавги в съседния двор.

                Почивка в Турция няма да има. Нито евтин шопинг за бебето. Ще си купувам скъпи перилни препарати, памперси и дрехи от България. И ще ме е страх. Страх, че на 100 км от града, в който живеея проблемът с бежанците изглежда бял кахър пред факта, че една мощна държава предава мощта си в ръцете на един човек със странни намерения.

                Все повече вярвам в „конспиративната“ теория за инсцениран преврат. И ако масовите уволнения на хора от съдебната система, армията и държавните институции в Турция предизвикаха смут у мен, то новината за масово уволнение на директори и ректори на образователни институции ме възмути дълбоко.

                Тълкувам посегателството над образованието като акт на краен фанатизъм. За да затриеш една държава в конкретния случай като станеш нейн едноличен собственик, съвсем естествено е да започнеш от хората, които умеят да правят информиран избор, хората, които четат и мислят. За това заключение не са ми нужни кой знае колко исторически и политически познания, тук ми стига житейският опит. Всеки ден виждам с очите си как липсата на образование от страна на масата трови живота ми и ме въвлича в какви ли не абсурдни ситуации.

                Пиянството на турския народ ще доведе до тежък махмурлук. А когато съседът ти е пиян,а пиянството лошо, шансът на спиш спокойно е минимален.

Снимка: www.168chasa.bg