Дияна Бедросян е регионален директор на Дарик радио за Югоизточна България.

Широкоспектърен човек е и май стана традиция редакцията на Gramofona.com да се обръща към нея за анализ на изминалата година.

Ето мнението й за изминалата 2020:

 

Ако мога да сложа име на 2020, то вероятно би било съзряване. На всички ни се наложи да пораснем и да достигнем до някакъв вид зрялост. Да се отърсим от доста излишни или фалшиви неща, принудително да се научим да приемаме това, което не можем да променим, както и това че нищо, което притежаваме, не е даденост и във всеки един момент може да ни бъде отнето, дори собствения ни дъх. И мисля че, колкото повече ни се отнемаше, толкова по-благодарни ставахме за това, което все още имаме.

Това е моето виждане в личен план, но и в глобален – през призмата на събитията, на които бяхме свидетели по света.  Промeните в икономиката и приспособяването към новата реалност не е феномен, но предполагам, че ще го усетим по-осезаемо през 2021. Важи и за икономиката, и за бита. И може би ще се наложи да станем по-флексибилни.

Темата за лекарите, доброволците, работещите на първа линия беше актуалната.  Първият локдаун беше посрещнат с благодарност към тях, докато повече ни тресеше страх, отколкото истински ужас. Но за мое разочарование, по време на втората вълна на пандемията, те някак се превърнаха в част от статистика, а не ценност и застрашен вид, какъвто всъщност са. Но, както и да преминаваме през статистиката, всички събития от 2020 категорично показаха „прокъсани дрипи“ в здравната система и нуждата от реформа.

 

За мен лично 2020 беше хубава година. Срещнах се с доста предизвикателства от различен характер, за които съм благодарна, заради уроците. В трудностите видях, разбрах и усетих много хубави неща. Ако хората са живи и здрави, от всяко предизвикателство могат да получат полза за себе си. Дори и тя да е приемане на истината, която може да бъде доста болезнена, но все пак полезна като горчиво лекарство. Така че се надявам, ако съм приела от горчивото лекарство, то тепърва да има благоприятен ефект.

Безвъзвратно и най-тежко изпитание е, когато умират хора. А през тази година и Бургас, и България, и света понесе много тежки загуби.  Но следствие на пандемията започнахме да ценим хората, човешкия живот.

Едва ли има човек, който да каже, че 2020 в глобален план е прекрасна, дори да не е понесъл загуби през този период.  Хубавото в нея е това, че видяхме много положителни примери – хора, които рискуват живота си, заради другите, доброволците и дарителите във всяка една област, сплотяването на семейства и общности, имаше моменти на истинско обединение…

А каква ще бъде 2021, мисля че зависи и от самите нас, как ще приложим научените уроци.

2020 в исторически план така или иначе няма да бъде забравена, но си мисля че е добре и ние да я помним дълго, защото това би дало, според мен основа за повече съзнателност и благодарност.