Двете Българии

       През 1992 г. италианският учен д-р Марко Якобони установи, че групи от нервни клетки (неврони) в мозъка на маймуни се активират не само когато маймуната извършва някакво действие, но и когато тя гледа друга маймуна да изпълнява това действие. Д-р Якобони нарече тези клетки „огледални неврони" (mirror neurons). Те разбират действието (action understanding) и го имитират, възпроизвеждат (action production). Огледалните неврони работят по начин, сходен на copy-paste в компютрите. Когато са счупени (broken mirrors neurons), настъпват болести, също така – поведенчески нарушения, като липса на емпатия и изобилие на омраза, злоба и завист.   Концепцията за тези състояния е описана от велики философи – един от тях е Томас Хобс в книгите си „За гражданина” и „Левиатан. Материя и форма на държавната власт", публикувани съответно през 1642 и 1651 г. Мото на тези книги е bellum omnium contra omnes – война на всеки срещу всеки.

         Любомъдри читателю, никой не знае докога ще продължи войната на мозъчните огледала в България, в която евроатлантическите русофоби и евразийските русофили разделят народа на два антагонистични полюса. Огледалните неврони проектират моделите за опростачване на политиката и обществото. „Пошлото ни е заразило. Нещата, които в моето детство само съм чувала, че стават по кафани в циганските махали, ги изнесоха в ефира на националната телевизия. Засипаха ни с чалга, кючеци. Бъдете по-разумни – дайте възможност на българската култура да диша. Наложете не цензура, а чувство за мярка и добър вкус” – ни съветваше великата Гена Димитрова.

          “Las dos Españas” (Двете Испании) e фраза от поемата “Поговорки и песни” на Антонио Мачадо. Тя отразява „загиващата” и „събуждащата се” Испания, противопоставянето на монархичното и демократичното мислене на испанците в началото на XX век, което по-късно се превърна в Гражданска война (1936-1939). Дори двамата братя, големите поети Антонио Мачадо и Мануел Мачадо, са също разделени – Антонио поддържа републиканците, Мануел – националистите на Франко. Ние отдавна живеем в две Българии: това, което възмущава едни, се възхвалява от други – отвратителен „порочен кръг“ (vicious circle) на българската политика.

        Преди години написах есето „Юпикрация“ – добре изучени и талантливи българи емигрират и се реализират (в науката и изкуството) в наредналите страни; други остават в България и живеят в преходната фаза на демокрацията. Трети емигрират и учат в западни страни, не успяват да се реализират там и се връщат в България. Яли сме попарата на лондонски, сега и на харвардски юпита. Надявам се, че някой ден двете Българии ще започнат да си сътрудничат за доброто на родната България. Единението е „лекарство по избор“ (drug of choice) за разединеното ни общество, но лекарството не действа без покаяние – без „промяна на мисленето“(гръцки – metanoia) на двете Българии. Да, единението е хубава перспектива, но вероятността да се осъществи в България – страна със счупените мозъчни огледала – засега е трудно да се прогнозира. Една от причините – може би най-важната – е, че България е единствената източноевропейска страна, която не се лустрира – не се прочисти от комунистическите номенклатурчици. Въпреки, че има „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“, приет от 38-то Народно събрание на 26 април 2000 г.

       Дано най-после българските политици се вслушат в съвета на Махатма Ганди – тогава и българите ще „се съсредоточат върху нещо наистина ползотворно” – единение за доброто на родната България. Другото е „нищо и после нищо и нищо и после нищо“ – nada y pues nada y nada y pues nada, както казват испаноговорящите.

Важнослов